„Нашето общество има нужда от провеждане на такива дискусии, в които за единната европейска валута се говори професионално и открито, с широкото представителство на националните институции, работодателите, синдикатите, потребителите, както и на гости от държави, които вече са въвели еврото и отчитат реалните резултати от това върху икономиката и финансите си.“ Това отбеляза Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“, при откриването на конференция на тема „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към Еврозоната“, организирана от Икономическия и социален съвет на България.
Съгласно публично достъпната информация от Европейската централна банка (ЕЦБ), днес еврото е национална валута на 20 държави от общо 27 държави – членки на Европейския съюз, и на повече от 346 милиона европейци. Както е известно, последната държава, присъединила се към еврозоната, е Хърватска – от 1 януари 2023 година. „Опитът на Хърватска, както и на присъединилите се преди нея държави – Естония през 2011 г., Латвия – през 2014 г. и Литва – през 2015 г., представители на които присъстват на днешната дискусия, е особено ценен за нас“, заяви Нина Стоянова. Все по-разширяващата се територия, която единната европейска валута обхваща, позволява да се използват пълноценно всички предимства на единния пазар при по-ниски трансакционни разходи, по-интегрирана европейска икономика, подобряване на възможностите за търговия, инвестиции и конкуренция.
Българската народна банка, съвместно с Министерството на финансите и банковата общност в страната, работят активно в рамките на своите компетенции по изпълнение на дейностите, предвидени в Националния план за въвеждане на еврото в България. Централната банка е водеща институция в работна група „Пари, платежна инфраструктура и кредитни институции“, която е създадена към Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната. В рамките на тази група са организирани три подгрупи, всяка от които се ръководи от подуправител на БНБ в рамките на дейностите, попадащи в неговия ресор.
„Нашите специалисти участват при изработването на националната правна рамка, свързана с въвеждане на еврото. Законът за въвеждане на еврото в България, който вече е изготвен, представлява основният нормативен акт, който регламентира правилата и процедурите, свързани с въвеждане на еврото в страната при прилагане на принципите на прозрачност, информираност и максимална защита на потребителите“, отбеляза Нина Стоянова.
Работна група в Българската народна банка е подготвила проект на нов Закон за Българската народна банка, който има за цел да въведе всички необходими промени в политиките, дейностите и операциите, изпълнявани от централната банка. (Приет от Министерския съвет през май 2022 г.) А всичко това е в съответствие с изискванията на Договора за функциониране на Европейския съюз, Устава на Европейската централна банка и Европейската система от централни банки и останалите приложими правни актове.
Подуправителят на БНБ отбеляза, че се работи в близко сътрудничество и много добра комуникация с Европейската централна банка по всички технически въпроси, свързани с промени в системите и процесите, изпълнявани от Българската народна банка като бъдещ участник в Евросистемата – системата от централни банки, която обхваща ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки, чиято валута е еврото.
Важно по пътя към влизане в еврозоната е това, че по всички аспекти, свързани с подготовката за въвеждане на еврото в страната, има възможност да се коментира с представители на българските институции и с участници от държави, които вече са въвели еврото като национална валута. По този начин се споделят впечатления от протичането на процеса и ефектите върху техните икономики и институции, което пък е много важно при подготовката ни за влизане в еврозоната.
