Пакистан е поръчал еднократна доставка на руски суров петрол, но има желание за дългосрочна сделка за покупка на черно злато в китайски юани, коментира пакистанският министър на енергетиката Хурам Дастгир Хан в интервю през миналата седмица. Плащането на първия товар от 750 хил. барела е направено в щатски долари, но Исламабад би желал другите покупки да станат в китайски пари предвид валутното суапово споразумение с Китай, заяви Хан. Той се надява, че при сключването на дългосрочен договор, трансакциите трябва да са в рупии и юани, а валутният суап вероятно ще трябва да стане по-голям, за да може страната му да се възползва от други възможности, които биха възникнали.
Подобна сделка ще пасне идеално на желанието на Русия да спре да използва долари или евро за износа си и с амбициите на Китай да направи юана глобална валута, подронвайки доминиращата позиция на зелените пари. Тя ще осигури и известно облекчение за Пакистан, който е силно зависим от вноса на енергия и се опитва да съживи буксуващия извънреден кредитен пакет за 6.5 млрд. щ. долара от МВФ, за да избегне фалит.
Първата „тестова“ пратка руски петрол ще бъде от базовия руски сорт „Уралс“ и ще пристигне през юни. Тя е купена с отбив, посочва говорител на енергийното ведомство. Разходите за превоз се оценяват на около 15 щ. долара за барел, а цената на доставката ще е в близост до 50-52 долара за барел – под ценовия таван от 60 долара за барел на Г-7 и Европейския съюз. Пробната доставка на руско черно злато най-вероятно ще бъде преработена от „Пакистан рифайнъри лимитид“.
Китай и Индия – най-едрите вносители на руско черно злато – използват все по-масово юани, рубли или дирхами на Обединените арабски емирства, за да плащат за доставките.
Не е ясно дали индийските рафинерии използват рупии, но руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви през април, че Кремъл в момента има прекалено много индийски пари, които не може да използва.
Употребата на китайския юан в глобалната търговия все още е миниатюрна в сравнение с доларовата, но все пак набира скорост. Бразилският производител на целулоза от твърда дървесина Suzano предвижда да продава продукцията си на Китай в юани, а Бангладеш неотдавна се съгласи да плати на Русия равностойността на 300 млн. щ. долара в юани за строежа на атомната централа до Дака, съобщи добре информиран източник.
Междувременно, Пакистан се опитва от шест месеца да възстанови преговорите си за спасителен кредитен пакет с МВФ. Световният кредитор имал резерви за плановете на Исламабад да повиши цените на горивата за богатите и с получените допълнителни средства да финансира субсидиите за домакинствата с ниски доходи, заявил в интервю за агенция „Блумбърг“ на 9 май министърът на петрола Мусадик Малик.
Все пак, енергийната криза в държавата от Южна Азия не е чак толкова остра както през миналата година заради по-слабото потребление на електроенергия благодарение на сравнително хладното време и по-високите цени на тока, твърди министър Хан. Което е поставило Пакистан в по-добра позиция преди върховото търсене през лятото след като страната е успяла да произведе повече електричество от петролните си резерви и от допълнително генерираната енергия от въглища. Правителството очаква също да бъде одобрен и плана на Саудитска Арабия за строеж на петролна рафинерия на територията на Пакистан, за която двете страни са се договорили по принцип още през 2018-а.
Пакистанските рафинерии внасят 80% от суровия петрол по дългосрочни договори от Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC) и Саудитска Арабия, а останалите 20% са буфер за покупка на руско черно злато по дъргосрочно споразумение. Исламабад обаче би предпочел да остави известен резерв и за доставки от международния пазар, защото петролните котировки могат да паднат дори под цените по дългосрочните контракти.
