Европейската комисия, която е под постоянен натиск за повишаване на цените, настоява страните от блока да намалят публичните си разходи, за да избегнат по-нататъшното подклаждане на инфлацията. Единият от пътищата е постепенно премахване на енергийната помощ, защото цените на едро по борсите са се върнали към нивата отпреди руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година.
Конкретно на България, ЕК препоръча да прекрати мерките за енергийна подкрепа на бизнеса, да наблегне на реалното изпълнение на Плана за възстановяване и да намали дефицита в проектобюджета, който бе предложен от служебния кабинет.
Брюксел е „инспектирал“ 16 държави от блока и е установил, че
15 от тях не се изпълняват изискванията за дефицита.
Затова ще изчака изпълнението на бюджетите за 2023 г. и тогава – през пролетта на 2024 г. – ще реши дали да не започне процедури за прекомерен дефицит. Дано дотогава имаме бюджет!
„Мерките заради скъпия ток ще възлязат на 1% от БВП, а спестените пари при премахването им трябва да се използват, за да падне бюджетния дефицит до 3% от БВП и еврото да бъде въведено от 2025 г.“, казват от ЕК.
Проблемът на България не се енергийните помощи, защото към момента пазарът е наводнен от електроенергия, затова и въглищните централи работят на 15-20% от капацитета си. В четвъртък (25 май) заместник-председателят на ПГ „Продължаваме промяната – Демократична България“ Владислав Панев обясни, че дори когато единият блок на АЕЦ „Козлодуй“ е изключен за ремонт, ние оставаме евтин износител на ток, защото в региона има огромно количество произведена електроенергия. Това се дължи на
масираното внедряване на фотоволтаици
в региона, включително и у нас.
Най-големият ни проблем е липсата ни на политика за доходите. Те са прекалено ниски за европейска страна, а конкурентоспособността на българската икономика е ниска. Не случайно дори колцентровете ни заобикалят и се настаняват в Румъния и (дори) в Сърбия.
Също съвсем умишлено, Европейската комисия иска от нас да се справим с енергийната бедност. Това обаче изисква друг вид усилия, а не като тези миналото лято, когато депутатите узакониха
„златни“ електросубсидии за фирмите
и останалите небитови потребители.
С аргумент, че се борят с инфлацията, те сложиха таван на цената на тока от свободния пазар за тези консуматори. Парламентът реши до края декември бизнесът да получава 100% компенсация за цената над 250 лв. за мегаватчас като „тези“ пари ще се вземат от печалбите на държавните енергийни предприятия.
Колкото и добри да изглеждат
тези намерения, те се оказват крайно деморализиращи,
защото не е работа на държавата да подпомага бизнеса по този начин. Ако иска да окаже подкрепа, тя може да намали данъците и регулациите., а не да плаща сметките на фирмите. В крайна сметка предприемачите трябва да преценяват разходите си, а не да висят на гърба на държавата.
Ето защо, вместо да робуват на предизборния си популизъм и да наливат непрекъснато пари в каца без дъно, правителството и парламента да се ориентират към смислени инвестиции и конкурентоспособна икономика. Тогава няма да се налага Европейската комисията да ни диша във врата и да ни дава акъл как да подредим собствения си живот.
