За няколкото хиляди милионери в Женева регионалният вот през идните дни ще има решаващо и продължително въздействие върху портфейлите им. На референдум на 18 юни гражданите на града-кантон трябва да отговорят дали да бъде наложен допълнителен данък „солидарност“ на индивидите, които притежават на свое име активи за над 3 млн. шв. франка, за следващото десетилетие.
Вотът е „наследство“ от пандемията, довела до задълбочаване на глобалното неравенство и до пускането на десетки програми за подпомагане на домакинствата и бизнеса, натрупали огромно дългово бреме, което трябва да се обслужва. Това предизвика оживени дискусии за начините за „връзване“ на балансите, а данъците богатство е една от идеите, която се обмисля от Обединеното кралство до Съединените щати.
Въпреки че в Швейцария вече има такъв налог, коалиция от леви законодатели, профсъюзи и активисти в Женева са успели да съберат достатъчно подписи съгласно изискванията на системата за директна демокрация, за да попитат най-богатите си съграждани дали не биха платили още.
„Излизането от здравната, социалната, икономическата и климатичната криза изисква мащабни действия“, пише в инициативата на организаторите. Те посочват също, че „средните класи плащат висока цена за тези кризи и поради това е справедливо да се поиска от милионерите да проявят жест на солидарност“.
Женева има 506 хил. жители. Данните от вноските по данък богатство на кантона показват, че над 19 хил. от гражданите достигат „милионерския“ праг. По-малък брой – между 4,200 и 10,000 от тях – ще бъдат засегнати от предложението, или грубо най-богатия 1 процент.
Кантоналният налог богатство на Женева от около 1% годишно вече е сред най-високите в Швейцария, според института „Авенир Сюис“. „Временната вноска солидарност за най-големите лични състояния“ на практика ще го повиши до 1.5%, пише в предложението на вносителите, между които е и швейцарската Зелена партия. Те са пресметнали, че мярката ще донесе допълнително 430 млн. франка за периода от 10 години, през който ще е в сила.
Алиансът, настояващ за извънредния налог, е внесъл предложението си във време на сериозни фискални разходи и недостиг на публично финансиране, но оттогава нещата са се променили. Женева отчете рекорден бюджетен излишък от 727 млн. франка през 2022-а благодарение на по-високите от очакваните данъчни приходи. Поради което новоизбраното правителство на кантона съветва гражданите да гласуват „против“.
„Предложението е замислено по време на кризата от коронавируса, за да даде възможност на държавата да се справи с ръста на бедността, за което е изхарчила повече средства“, посочва за вестник „Трибюн дьо Женева“ финансовият министър Натали Фонтане от бизнес-ориентираните либерали. Тя допълва, че „данъчните приходи през последните години са били достатъчни, за да покрият разходите“. Местните опоненти на организаторите пък дават за пример Норвегия, където повишението на налога до 1.0-1.1 процента (доста по-нисък от предложения в Женева) принуди богатите да напуснат страната.
„Искаме категорично да предотвратим норвежкия синдром“, посочва президентът на женевската Търговска камара. Той коментира още, че „тази идеологическа и демагогска инициатива трябва твърдо да бъде отхвърлена“, защото „крие опасност да застраши гражданството на богатите жители на Женева“.
През миналата година най-богатите данъкоплатци на града – с над 2 млн. франка лично състояние в глобален план – са платили почти 700 млн. франка или 83% от общия размер на данък богатство, по данни на кантона. И, според опонентите на инициативата, поради скромния им брой, ако 10 от богаташите напуснат региона, това би го лишило от 200 млн. франка данъчни приходи.
Швейцарската Зелена партия обаче отхвърля опасността от бягство на заможни с мотив, че вече съществуващият налог не ги е изгонил.
