Хиляди висшисти у нас не работят по специалността
Сто и трийсет хиляди висшисти в България са си сложили в рамка университетската диплома и работят като продавач-консултанти, сервитьори, таксиджии, внасят „дрехи от Европа“…
Това значи поне две неща. Първо, държавните пари, т.е нашите пари от данъци, са хвърлени на вятъра. Потрошени са за материална база и преподаватели във ВУЗ-овете без никакъв ефект.
Второ, лишили сме държавата от модерност, от цели, от по-далечни хоризонти. В кебапчето и във вносното парцалче добавената стойност е почти нулева, поради което
няма и съществен ръст на общественото богатство.
Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал публикува отворено писмо до образователното министерство, в което настоява предложеният проект за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научни организации през следващата година да не бъде приет. Причината според нея е, че отново сме свидетели как модерните и неизискващи толкова усилия и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да осигурят качествена и устойчива заетост.
Образованието следва да е тясно обвързано с нуждите на пазара на труда, подчерта Росица Стелянова – директор „Програми и проекти“ в АИКБ. Тя посочи, че организацията иска намаляване като цяло на план-приема, за да може да има по-голяма конкуренция.
По думите й: „Разчитаме на диалог от страна на новото правителство. Използвайки, че все още държавният план-прием не е одобрен, решихме да го запознаем с проблемите, а именно, че професионални направления, по които до момента е имало тенденция за намаляване на план-приема, а други, при които е имало тенденция за увеличаване, е нарушен и е точно обратното. Вдигнати са с около 400 бройките за икономически специалности, за администрация и управление – с повече от 230 бройки“. А бизнесът търси инженери, програмисти, компютърни специалисти.
Държавата пак ще пледира „невинна“,
тя си е свършила работата. Има само един ферман със защитени специалности, за обучението по които тя плаща и които не се заемат изобщо.
Преди 3 години, с промени в постановления на Министерския съвет за висшето образование, студентите от още 8 специалности бяха освободени от такси. А според предложените преди ден от МОН промени е планирано към тях да се добавят още осем специалности, които осен това се обявяват и за защитени. Сред тях например е „Африканистика“ в СУ, описана като „единствената университетска специалност в България, подготвяща професионално специализирани кадри, които да участват в осъществяването на външнополитическите и външноикономическите приоритети на страната ни в рамките на политиките на ЕС по отношение на страните от Африка на юг от Сахара“. В нея през 2019/20 г. приетите в първи курс са двайсет и един.
Нова защитена специалност
ще е и „Класическа филология“, отново в СУ, която осигурява преподаватели по латински език, както и специалисти за културните институти (музеи, библиотеки), научните институти на БАН и висшите и средните училища в цялата страна, където се изисква владеене на класически езици и знания за класическата древност.
Преди това в нарочен списък бяха поставени направленията педагогика на обучението по математика, физически науки, химически науки, химични технологии, религия, енергетика и материали и материалознание. Специалностите, в които студенти са освободени от такси, пък са арменистика и кавказкология, индология, иранистика, новогръцка филология, унгарска филология, румънска филология, хебраистика и хидростроителство.
Без такси е и „Ядрена техника и ядрена енергетика“ в СУ, както и „Топло- и ядрена енергетика“ (степен бакалавър) и „Ядрена енергетика“ (магистър след бакалавър) в Техническия университет – София. Тези вузове са уникални по място на провеждане на обучението, с ключово значение за обезпечаването с инженерни кадри за сектора на ядрената енергетика, както и сигурността в национален и международен план. Но броят на хабилитираните преподаватели, както и този на студентите, е критично малък, а неотдавна излезе информация, че в енергийната сфера
има глад за 6000 такива специалисти.
В списъка на защитените специалности, за които студентите не плащат такса за обучение, попадат още: „Машини и апарати за хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост“ (степен бакалавър), „Машини и апарати за хранително-вкусовата промишленост“ (магистър след бакалавър) в Университета по хранителни технологии – Пловдив; „Металургия” в Химико-технологичния и металургичен университет; „Корабостроене и морска техника“ в Техническия университет-Варна; „Технология на дървесината и мебелите“ в Лесотехническия университет-София.
Младите хора обаче търсят на следването лекото и на баницата мекото. Привличат ги друг вид специалности. Това са най-вече психология, икономика, публична администрация, които според тях са атрактивни за следване и предлагат след това не работа, а клатене на краката. А пък и 4-5 години да си поживееш в „града на греха”- Студентския град, обърнал гръб на бостани и крави, си е блага работа.
И така: обучаваме кадри, които не работят по специалността, или правят това, за което са учили, но не у нас.
Най-трагично е положението в здравеопазването.
Държавата постоянно дава милиони за обучението на медицински сестри, само че над 60% от завършилите след това офейкват в чужбина. Един вид произвеждаме среден медицински персонал за износ без никаква възвръщаемост на вложените пари.
В случая крещи въпросът дали да има някакъв вид договор, при който, ако искаш да се финансира образованието ти, да си длъжен да останеш 2-3-5 години да работиш в България. Практиката показва, че за тези години се създават семейства, раждат се деца, оформят се професионални и приятелски кръгове и става доста по-трудно да се мисли за емиграция.
Другата форма на ангажираност, развита много добре в западния свят, е
работодателят да плаща за кадри,
които са му необходими, срещу договор за работа при него. Стилянова обаче признава, че досега особен успех и тук няма – сключени са не повече от 30 такива ангажиращи споразумения.
Проблемите са безкрайни. А ние все така безгрижно продължаваме да се фукаме с най-ниското в Европейския съюз ниво на безработицата и с най-високия темп на заетост. Е, за качеството на работната сила не обелваме и зъб.
После се чудим защо при нисък плосък данък автомобилните и телекомуникационните гиганти ни подминават като бърз влак малка гара.
