Екип на ДПС, воден от Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски, са внесли в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите. С него се създава механизъм за прилагане на регламент на ЕС 2019 -452, с който ще се въведе рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в страната ни и националното ни законодателство ще се хармонизира с европейското.
Този законопроект е логично продължение на инициативата на ДПС за така наречените златни паспорти с цел създаване на здравословна среда за устойчиви и трайни инвестиции, обясни депутатът от ДПС Станислав Анастасов.
Целта е българската икономика да бъде предпазена от инвестиции от така наречения корозивен капитал – инвестиции и придобивания, които имат потенциала да навредят на националната сигурност, на обществения ред в държавата и в по-широк смисъл на сигурността на европейските и атлантическите ни партньори.
По думите на Анастасов подобен закон е в сила в 18 от 27 страни членки на Европейския съюз. Има и европейски механизъм за координация на информация за тези инвестиции.
Законопроектът засяга критичната инфраструктура, съхраняването на лични данни, свободата на словото и плурализма на медиите. Депутатът от ДПС подчерта, че законопроектът е важен, тъй като в световен план се засилват тенденциите за увеличаване на зловредните инвестиции, които са основно руски и са особено опасни в контекста на войната в Украйна.
С проектозакона ще се създаде Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции към министъра на иновациите и растежа, който ще бъде колективен орган и ще разглежда всички чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред.
На въпрос дали от ДПС имат данни за инвестиции, които застрашават националния интерес, Анастасов отговори, че в миналото те са имали такива съмнения, но в случая става дума само хармонизиране на законодателството ни. В законопроекта е включен и механизъм за отчет на Междуведомствения съвет пред парламентарната комисия по бюджет и финанси, който трябва да им предоставя доклад на всеки шест месеца.
Анастасов изброи някои от сферите, чувствителни за хипотетичните руски капитали – според регламента става дума за критична инфраструктура, свързана с енергетиката, здравеопазването, транспорта, водите, въздухоплаването, медиите, обработката и съхраняването на данни, изборната и финансовата инфраструктура, критични технологии с двойна употреба.
Анастасов даде конкретен пример, че ако сега руска фирма се опита да придобие у нас предприятие в областта на отбраната, то тогава Междуведомственият съвет ще забрани инвестицията. Същото ще бъде и ако тя се опита да стане собственик на инфраструктура в сферата на енергетиката, като АЕЦ Козлодуй, например, с намерението да направи инвестиции, проявявайки загриженост. Всъщност обаче те ще бъдат срещу националния интерес и срещу сигурността на ЕС и евроатлантическите ни партньори, обясни депутатът от Движението за права и свободи.
