Вероятно често са ви провокирали с думите: „Имам две новини – едната е добра, а другата лоша. С коя да започна?“ Под този лайтмотив протече дискусионният панел „Нуждата от финансови инструменти за социално предприемачество“ в рамките на Годишния форум на Microfinance centre за Централна и Източна Европа.
Ние започваме с добрата новина.
Активно се работи за създаване на фонд – Social impact fund в размер на 20-25 млн. лева. Новината съобщи Иван Димов – инвестиционен банкер, основател на Single Step Foundation. Той поясни, че има вече предварителна уговорка с голяма институция в България, която ще участва. Водят се разговори и с Европейския инвестиционен фонд. Очакванията са, че в началото на 2024 г. той ще бъде реалност, за да може чрез дялово инвестиране да се инвестира в стартъпи – социални предприемачи. Димов отказа да даде повече подробности.
За разлика от него Мария Алкалай – основател на социално предприятие „Игри без граници“ – подробно описа „Параграф 22“, с който тя и много други подобни на нея организации се сблъскват.
Като за начало Алкалай обясни, че представлява „Възможности без граници“ – нестопанска организация, която е 100% собственик на търговското дружество „Игри без граници“. По всички правила и процедури на съществуващия закон и дефиниции, тя трябва да има 7500 лева печалба и да ги рефинансира, за да отговори на критериите за социално предприятие и да се впише в съответния регистър. В същото време, ако „Възможности без граници“ имат 7500 лева, това означава, че те имат дейност, нещо, което те всъщност нямат и така се стига до „Параграф 22“, в който те не могат да отговорят на изискванията на регистъра, защото не са вписани в него.
Ето защо Алкалай предлага да се спре спорът дали има нужда да се допълни дефиницията за социално предприятие – очевидно е, че това трябва да се направи, още повече, че според отговорните институции в момента социалните предприятия са 34 и техните резултати са незадоволителни. За да се реши този проблем, трябва алтернативно решение, продължи Алкалай и предложи именно по-широка дефиниция за социално предприятие.
На второ място тя отбеляза проблем със съществуващите финансови продукти и подробно разказа как миналата година, когато „Игри без граници“ стартирали с идеята да произвеждат образователни продукти – настолни и преживелищни игри, включително и обучения за учители, и се обърнали към различни финансови институции, те видели, че предложените им условия не са реалистични. Предлагали им високи лихвени проценти, такси за разглеждане, залози, обезпечения, банкови гаранции, ипотеки върху имоти – все неща, невъзможни за едно социално предприятие.
„Ние сме 100% собственост на НПО и единственият продукт, който ни лепна като ръкавица, бе кредитът за социално предприятие на SIS кредит. Единственото обезпечение, което ни трябваше, бяха две физически лица, които да се осигуряват на максимален осигурителен доход и които да ни бъдат поръчители. В крайна сметка те се съгласиха да поемат риска и да се разпишат на запис на заповед за 50 000 лева. Всичко това отне една седмица, след което получихме възможно най-големия кредит – 50 000 лева. Когато ни поискаха счетоводен документ, предоставихме една фактура – за производство на игри. Но след това дойде следващият момент – „Игри без граници“ имаше нужда от пари за маркетинг, реклама, но не можехме да теглим нов кредит.
Така се появи нов „Параграф 22″ – моментът, когато разбираш, че си обречен да не можеш да изплуваш и да стигнеш до онези заветни 7500 лева печалба, които да реинвестираш, за да можеш да отговориш на изискванията за вписване в регистъра, след което най-накрая да потекат обещаваните реки от пари“, завърши с нотка на разочарование Мария Алкалай – основателят на „Игри без граници“.
Останалите участници в дискусията, посветена на нуждата от финансови инструменти за социално предприемачество, набелязаха не толкова конкретни проблеми, колкото специфични предизвикателства.
Пенка Цветкова, която е директор „Бизнес развитие и международни програми“ във Фондация BCause, отбеляза, че в хода на нейната работа, при която организацията й е имала 12 акселераторски програми, от които са се възползвали над 400 бизнес екипа, и която е подкрепила над 50 социални предприемачи за старта им, е стигнала до извода, че най-важното е, подкрепата да бъде надграждаща и продължаваща.
Според наблюденията й стартъпите са една идея по-гъвкави от социалните предприятия и могат да издържат на по-големи трудности. Когато трябва да се търси баланса между социалната цел на социалните предприятия и тяхното оцеляване на пазара, те трябва да получат подкрепа на две нива – и за развитие на дейностите си, и за засилване на капацитета на хората, които управляват тяхната организация. Те трябва да бъдат обучени как да постигат социалните си цели и да бъдат равностойни на пазара, предлагайки достатъчно качествени услуги, достигащи до най-голям кръг хора.
Александър Грозданов, представител на Програма BASE и на Асоциацията на българските лидери и предприемачи, чиято организация също се занимава с обучение, сподели, че основното в него е да провокира социалните предприемачи да погледнат от различни ъгли заниманията си и да ги възприемат не само като социална кауза, а като идея, която може да се развие в успешен бизнес модел.
В този случай на първо място най-важна е гъвкавостта – умението социалният предприемач постоянно да адаптира производството си и да предоставя по-добра, по-нишова услуга, като отчита реалността в бизнеса.
На второ място, според Александър Грозданов, е необходимо за различните етапи от развитието на едно социално предприятие да се помисли за различни финансови инструменти.
След това думата бе дадена на д-р инж. Дочка Василева – директор на Управление „Проекта информация и финансиране“ във Фонд мениджър на финансови инструменти в България (ФМФИБ).
Тя разказа как нейната организация стимулира финансово младежкото предприемачество на хора до 29-годишна възраст. През 2022 г. тя започнала сътрудничество и със Стопанския факултет на Софийския университет, и с университетския Startup Hub на УНСС. И на двете места обявили конкурс за най-добър младежки стартър, в рамките на който до тях достигнали много идеи в областта на социалното предприемачество и екологията. Сред тях били инициативи, свързани с рециклиране на капачки, от които после да се произвеждат 3D принтери, както и измисляне на уред – тип ръкавица, помагащ на хората, имащи проблем с треперенето на ръцете.
Предизвикателството, което срещнали, било свързано с фондовете за дялови инвестиции, които финансират стартъпи в най-ранен етап. Оказало се, че тези фондове предпочитат иновативни идеи с възможности за бърз растеж, докато социалните предприятия, особено онези от тях, които са с екологична насоченост, нямат подобни възможности. Така от ФМФИБ си дали сметка, че за този тип организации най-подходящо е микрофинансирането, какъвто финансов инструмент организацията им също може да осигури. За съжаление обаче инж. Дочка Василева призна, че през следващия програмен нейната организация няма да има подобна възможност за финансиране.
Тук думата взе водещият дискусията – Надя Шабани от Български център за нестопанско право. Тя изрази учудване от решението на мениджърите, ограничили възможностите на Оперативната програма. По думите й те би трябвало да подкрепят социалното включване, но след като не са го направили, това означава, че при предходния период нещо не е било, както трябва, и заради това те нямат интерес от продължение на конкретната програма. Шабани постави въпроса дали от ФМФИБ мислят ли по въпроса за нова програма с нова концепция. Инж. Дочка Василева отговори, че ще продължи младежкият национален конкурс за най-добър стартъп, към който е организира както обучителна, така и менторска програма. От ФМФИБ имат и друг финансов инструмент – програма „Образование“ за подкрепа на стартъпи на студенти, свързани с младежкото предприемачество. През есента в УНСС всички кариерни центрове от цялата страна ще изпратят свои представители, които да се запознаят с най-различни успешни студентски стартъпи. Така от ФМФИБ се надяват да стимулират младежкото предприемачество.
