Предприемачи: За каузите трябва бизнес модел, а не чудеса от храброст

Често се случва – когато при нас дойдат хора със социално значими каузи, да ни убеждават в рамките на час, че те искат да направят нещо хубаво, а не да печелят пари от него. Необходими са ни много усилия, за да ги убедим, че не е нужно да вършат чудеса от храброст, защото всяка добра кауза може да се превърне в добър бизнес и това е смисленото. Осъзнаят ли го, моделите за финансиране са много и различни.

Това сподели Добромир Иванов – изпълнителен директор на BESCO от Българската предприемаческа асоциация в рамките на дискусията „Финансиране за социални иновации – възможности и добри Европейски практики“. Тя също бе част от Годишния форум на Microfinance centre за Централна и Източна Европа, който се проведе на 22 юни в София.

И Диана Аладжова от CFA и партньор в Silverline capital разказа, че има подобни наблюдения. Опитът й обаче показва, че всяко социално предприятие трябва да има бизнес модел, защото в противен случай – ако разчита само на дарители, спонсори и грантове, във всеки един момент рискува да не успее да намери поредния благодетел. Освен това, ако има бизнес модел, насочен към печалбата на проекта, неговото общо въздействие ще се разшири, а от това печели и социалната кауза. На следващо място всеки социален предприемач трябва да се стреми да разшири дейността си – трябва да има амбицията да прерасне в регионален, а защо не и в глобален играч. Само така ще намери хора и бизнеси, които ще се ангажират да му помогнат да разгърне идеята си.

А на още по-следващо ниво за социалния предприемач е важна устойчивостта – ето защо е добре неговата идея да се подкрепя от стратегически инвеститор, влагащ в него така наречения търпелив капитал.

Диана Аладжова обясни, че когато в продължение на 7 поредни години организирали инкубатор за социални иновации, видели, че всички участници, борещи се за каузи, са с хуманитарен профил и имат проблем с устойчивостта на проектите си. Ето защо Аладжова стигнала до извода, че ако до човека с кауза има партньор с икономическо мислене с бизнес план, нещата ще се получат. Така се стигнало до идеята за курс по социално предприемачество в Стопанския факултет на Софийския университет.

Цветелина Тенева – съосновател на The Business institute – посочи, че освен бизнес модел, е необходимо социалните предприемачи да живеят в активна екосистема. За да стане това, от ключово значение са диалогът и общите теми. Като за начало – общи усилия за промяна на законодателството в посока по-широка дефиниция за социален предприемач.

Георги Къдрев – съосновател на Kelvin Health – чиято мобилна термовизионна камера прилага изкуствен интелект с цел откриване на аномалии, свързани със съдови състояния и възпалителни и онкологични заболявания, разказа откъде тръгнало всичко. Преди три години, в първата седмица на локдауна заради пандемията, с него се свързали медицински специалисти, които го попитали дали компанията му е в състояние да създаде своеобразен термотест за COVID-19. Къдрев призна, че до този момент не били правили нищо със социално значение, но след тази покана развили продукта си и вече могат да регистрират над 10 социално значими заболявания. За да реализират термовизионната камера те използвали пари от друга тяхна компания, която преди това били създали и която за стартирането си получила подкрепа от различни фармацевтични компании, от донорски организации, от европейски институции.

Добромир Иванов – изпълнителен директор на BESCO и представител на Българската предприемаческа асоциация постави въпроса защо няма фонд за финансиране на трансфер на технологии. Той посочи, че това е въпрос на зрялост и че за да се случи подобно нещо, е необходим силен натиск от страна на обществото върху институциите. Натискът по-специално трябва да е фокусиран върху приемането на ключови промени в законодателството, като по-големи възможности за инвестиране от страна на пенсионните фондове и приемане на работещ закон за меценатството.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст