Федералният резерв и Европейската централна банка могат да изтеглят до 90% от парите, които напомпаха в кредитните институции през последното десетилетие в хода на битката си срещу високата инфлация и на възходящия лихвен цикъл, които правят ненужна допълнителната ликвидност. Двете най-големи централни банки в света качват ударно лихвените проценти, за да овладеят инфлационния натиск и да ликвидират част от купените огромни количества облигации, които наводниха банковия сектор с кеш в условията на хилав ценови растеж и на нулеви кредитни разходи.
Това става ясно от разработка на Федералния резерв, която ще бъде представена на лидерите на централни банки през идната седмица на годишната им среща в Синтра, Португалия, организирана от ЕЦБ. В документа се разсъждава по въпроса колко високоликвидни средства трябва да държат американските и европейските централни банкери в банковата система, за да задоволят търсенето на резерви в сегашния момент, когато вече не са нужни парични стимули.
Авторът – старши съветникът на Борда на Федералния резерв Анет Висинг-Йоргенсен, пресмята, че американската институция трябва да редуцира общите си резерви от сегашните 6 трлн. щ. долара до диапазона 600 млрд. – 3.3 трлн. долара в зависимост от това дали ще приеме щатски правителствени облигации или по-малко желани активи в замяна. Подобен път трябва да следва и ЕЦБ и да свие собствената си ликвидност от 4.1 трлн. евро в момента до едва 521 млрд. евро, ако приема само германски правителствени облигации или 1.4 трлн. евро срещу други активи.
Американските и германските държавни облигации са първокласни пазарни инструменти заради ликвидността и сигурността си, което означава, че кредиторите нямат особени стимули да ги заменят срещу депозити в централните банки.
Нито един от сценариите не е особено правдоподобен в краткосрочен план, защото и Федералният резерв и ЕЦБ притежават микс от правителствени ценни книжа и други типове дълг в балансите си.
Разработката се концентрира върху търсенето и предлагането на резерви и сравнителната приемливост на активите, получени в замяна от централните банки. В него не се обсъждат други променливи, примерно – започналия дебат в ЕЦБ дали да промени сегашната си рамка, в която резервите са обилни и кредитните разходи за банките са заковани на лихвения процент, изплащан от ЕЦБ по депозитите. В документа не се вземат предвид и потенциалните странични ефекти от раздутите баланси, като изкуственото повишаване на цените на някои финансови активи или топящите се стимули за правителствата да поддържат строга фискална политика.
Форумът на ЕЦБ за централните банки се организира и провежда всяка година от ЕЦБ в Синтра. На него присъстват председатели на централни банки, учени, представители на финансовите пазари, журналисти и други лица, за да обменят възгледи по въпросите на текущата парична политика и да обсъждат ключови моменти в дългосрочна перспектива. Темата на тазгодишната среща, която ще се проведе от 26 до 28 юни, е „Макроикономическа стабилизация в силно променлива инфлационна среда“.
