Канадски изследователи решили да сравнят качеството и продължителността на съня на жителите на развиващите се страни и развитите държави. Било установено, че разпространеното мнение за хроничното недоспиване в развитите мегаполиси заради стрес и премного информация е мит.
Хората там спят по-дълго и по-качествено, отколкото населението, чиито основни занимания са селското стопанство, ловът, събирачеството. Все пак се оказало, че жителите на страните с традиционна икономика имат и известно предимство – техните циркадни ритми са в хармония.
Повече и по-качествен сън
„Всички, с които общувам в Канада и САЩ, ми казват колко зле са със съня“, – отбелязва водещият изследовател по проучването Лила Маккинтън от Университета в Торонто, след което добавя: „Но получените от нас данни сочат обратното.“
Действително, много често жителите от развитите страни споделят, че качеството на съня им страда поради постоянния стрес от забързания живот в големия град.
Освен това и лекарите в мегаполисите редовно съветват клиентите си да се откъснат от телевизора и смартфона един-два часа, преди да си легнат. Изследователи от Университета в Торонто са събрали и анализирали данни за количеството и качеството на съня в 21 страни за последните 55 години – тоест преди цифровизацията и след нея.
Сред проучените има индустриално развити държави като Германия, Нидерландия, Франция, САЩ, Канада, а също и с по-традиционна икономика, които спадат към развиващите се страни като Демократична република Конго, Шри Ланка, Танзания, Гватемала, Мадагаскар, Хаити, Вануату и други такива.
Общо били анализирани данни от 54 проучвания, в които взели участие повече от 5000 души на възраст от 18 до 75 години. Отделно било посочено, че сред респондентите не е имало хора с диагностицирани нарушения на съня.
Продължителността на съня сред участниците от развитите страни била от 6 до 9.2 часа, средно 7.1 часа, а от развиващите се – от 5.3 до 7.9 часа, средно 6.4 часа.
Изследователите анализирали също така показателя „качество и ефективност на съня” – съотношението между количеството време, прекарано в леглото, и периода, в който човекът наистина спи. Отчетени са и фактори като времето, изразходвано за заспиване вечер и за събуждане сутрин, а също така продължителността и броят на събужданията и заспиванията през нощта.
Средният индекс (колкото е по-висок, толкова е по-добре) на качеството на съня сред всички групи се оказал 80.9. В развитите страни той бил равен на 87.9 бала (с отклонения от 84.8 до 90.9 бала), а в развиващите се – 73.9 бала с отклонения от 70.3 до 77.7 бала. Така че качеството на съня в развитите страни е с 14% по-високо от това в развиващите се държави.
По-хармоничен и по-физиологичен
Затова пък при жителите на развиващите се страни в по-голяма хармония са циркадните ритми – естествените 24-часови цикли на физическите, психическите и поведенческите процеси, зависещи от светлината и тъмнината. За тях отговаря неголяма област в хипоталамуса. Те влияят на съня, температурата на тялото, производството на хормони, апетита и други функции. И така, индексът на циркадните функции (CFI) при населението в развиващите се страни се оказал на средно ниво 0.7 бала (при отклонения от 0.44 до 0.93). А при жителите на развитите страни CFI е на по-ниско ниво – 0.63 бала (при отклонения от 0.36 до 0.86).
Тези резултати, отбелязват учените, от една страна, опровергават широко разпространеното мнение, че животът в развитите страни с високо равнище на проникването на технологиите влияе негативно на количеството и качеството на съня. От друга страна, според учените е очевидно, че трябва по-задълбочено да бъде изучена взаимозависимостта между циркадните ритми и качеството на съня.
За чия сметка е недоспиването
Това не е първото изследване, което опровергава негативното въздействие на технологичната ера на съня. През 2016 г. група американски учени публикува доклад, в който се казва, че за последните 50 години – от 1960-а до 2013-а – продължителността на съня като цяло не се е променила.
През 2019 г.в рамките на Световния икономически форум бяха публикувани данни за това в кои страни по света хората спят най-дълго. На първо място се оказа Нова Зеландия със средна продължителност на съня 7 часа и 40 минути. Сред лидерите със средна продължителност на съня повече от 7 часа и 30 минути са Австралия, Белгия, Великобритания, Нидерландия и Финландия.
Сред страните с малка продължителност на съня (по-малко от 6 часа и 45 минути) се оказват Египет, Малайзия, Перу, Саудитска Арабия и Филипините. А най-малко спят в държавите, чиито граждани са известни с работохолизма си: Южна Корея (6 часа и 25 минути) и Япония (6 часа и 30 минути).
Същевременно експертите отбелязват, че прекалената отдаденост на работата, която провокира недоспиване, се отразява негативно не само на физическото и психическото състояние, но и на трудовата ефективност – и като следствие води до икономически загуби.
САЩ губят средно около 1.2 млн работни дни годишно поради понижена ефективност на труда заради недостатъчен сън. В Япония тези загуби са около 600 000 работни дни годишно, а в наспиващи се страни като Германия или Великобритания този показател е равен приблизително на 200 000 работни дни, сочат проучванията.
В резултат, според оценката на Световния икономически форум загубите за БВП на САЩ от понижената ефективност на труда, предизвикана от недоспиване, стигат до $411 млрд. годишно, или 2.3% от целия БВП, а в Япония – почти 3% от БВП, или $138 млрд. годишно.
