Отпушват рекламата и посредничеството за адвокати

конференция адвокати

Рекламиране и посредничество при упражняване на адвокатската дейност предвиждат публикувани от Министерския съвет за обществено обсъждане промени в Закона за адвокатурата. Проектът е разработен с цел привеждане на нормативна уредба в съответствие с изискванията на европейското право и е включен в Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от
членството ни в съюза. През 2020 г. Европейската комисия стартира и процедура за нарушение срещу България, като изпрати официално писмо относно несъвместимост с правото на ЕС на чл. 41 и чл. 42 от Закона за адвокатурата. С тези разпоредби са установени забрани адвокатите да рекламират своята дейност и да привличат клиенти чрез използването на посредник.

“Съгласно правния анализ на ЕК, посочените национални разпоредби противоречат на изискването на чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за услугите на вътрешния пазар (Директивата за услугите) за премахване на всички общи забрани за търговски съобщения за представителите на регулирана професия, каквато е тази на
адвокатите. По смисъла на дефиницията за търговско съобщение, дадена в Директивата за услугите и съгласно практиката на Съда на ЕС, рекламата и установяването на контакт с потенциални клиенти представляват форми на търговско съобщение и следва да отговарят на изискванията на Директивата за услугите”, мотивират се от кабинета.

И посочват, че професията на адвокатите е конституционно и законово уредена
дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, който е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.

“С приемането на предложените изменения и допълнения ще бъде осигурено правилното прилагане на изискванията на Директива 2006/123/ЕО. Констатираното от Европейската комисия несъответствие на Закона за адвокатурата с изискванията на правото на ЕС ще бъде отстранено, което ще бъде предпоставка за прекратяване на процедурата за нарушение срещу България. За отстраняването на тези противоречия законопроектът предвижда да бъдат премахнати общите забрани към търговските съобщения на адвокатите, като същевременно въвежда ясни правила по отношение на рекламата и посредничеството при предоставянето на адвокатските услуги”, пише още в мотивите към проекта.

Целта е вписаните по законовия ред в регистрите на колегиите адвокати да имат възможност за свободно популяризиране на своята дейност, качества, квалификация и опит, както и за използване на посредник за привличането на потенциални клиенти. Но при спазване на предвидените в закона изисквания, които да гарантират, че дейността на адвоката е съобразена и отговаря на високите етични норми и принципи, присъщи за професията. Със законопроекта се конкретизират непозволените средства за реклама и привличане на клиенти и се въвеждат изисквания, които да ограничат възможността за нарушения при установяване на връзката между адвокат и клиент и за  нерегламентирано предоставяне на адвокатски услуги от лица, които не са адвокати.

Съобразно новите разпоредби адвокатът може да осъществява контакт с потенциални клиенти чрез използване на посредник при спазване на изискванията на закона и етичния кодекс. Ползването на посредник е обвързано с ограничения: да не допуска посредникът да придобива и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката; да не допуска интересите на посредника да накърнят правата и законните интереси на клиента; да използва услуги на информационното общество, които осигуряват стриктно спазване на законодателството в областта на защитата на личните данни на клиента и ясни общи условия относно събираните и съхранявани за него данни.

По отношение на рекламата изискванията са рекламното съобщение на адвоката да съдържа информация, която го идентифицира и представя по обективен начин неговата професионална дейност; както и да е съобразенo с принципите на поверителност, почтеност и опазване доброто име и достойнството на адвокатската професия. А основната забрана е да си служи с невярна или подвеждаща информация, включително за цени или безплатни услуги.

Другите ограничения при рекламирането са: да прави необосновано сравнение с други адвокати, когато такова сравнение може да бъде подвеждащо по отношение на дейности, които се извършват с оглед на личността на адвоката и зависят от конкретни фактически и правни обстоятелства, поради което са несравними; да разкрива сведения за имената на предишни или настоящи клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента, дадено за тази цел; да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не
зависи само от професионалната дейност на адвоката; да адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица, непосредствено след претърпян инцидент, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат.

Както обикновено, и в случая става въпрос за добре забравено старо. Забраната за ползване на реклама и посредничество в адвокатския труд не само че не е въведена случайно, но е отговор на едни от най-срамните практики в професията в първите десетилетия след Освобождението, познати като миситлик и ходатайство, докато самозванците са предлагали правни услуги в качеството си на просбописци. Това наложило още през 1909 г. Софийският адвокатски съвет да приеме специално окръжно, в което са обрисувани различните форми на привличане на клиенти.

А именно: “пращане на писма до съдещите се лица с изрично упоменаване на хонорара; наемане на мисити в писалището или изпращането им в коридорите на съдилищата, по улици, ханища, хотели и сгради; прибягване до услугите на разсилни, писари и помощник-секретари, както и на селските и градски партизани; създаване на бюра и клонове на партии с обяви за безплатна защита” и други. Специално внимание се обръща на най-модерния миситлик – довеждане на клиенти от провинцията от органите на властта на известни адвокати.

Практиката на търсене на клиенти е толкова богата и многообразна, че със своята находчивост и изобретателност адвокатите надминали обикновените занаятчии, еснафи и бакали. Това според окръжното на съвета е “двойно по-унизително за адвокатската професия и за личността на адвоката”, като е отправен призив за отърваване от миситските услуги под страх от възбуждане на дисциплинарни дела.

Именно оттогава се насажда негативното отношение към адвокатската професия, което БЗНС използва като мотив да иска превръщането на адвокатите в държавни служители. Практика, каквато няма в никоя европейска държава, и срещу която се надига силна съпротива с клеймото “дива реформа”, която не само няма да помогне, а напротив – ще влоши злото, като насърчи корупцията, некадърността и “убие болника”. В крайна сметка адвокатите не стават чиновници, но сблъсъците относно регулацията на професията са яростни и не затихват скоро.


Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст