Държавният превозвач подготвя обществени поръчки за ремонт на 289 вагона. Ръководството на компанията най-после осъзна, че преди 2026 г. не е в състояние да внесе дори половин нов вагон и затова се разбърза да обновява грохналите таралясници.
„БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) усилено подготвя първата обществена поръчка за ремонт на 114 пътнически вагона. По информация на „БАНКЕРЪ“ процедурата ще бъде обявена най-късно до края на юли.
За обновяване ще бъдат предложени вагони от сериите 29-74 и 19-74, по-известни сред специалистите като тип „В-84“. Те са произведени
преди около 40 години в гр. Дряново
върху модерни за времето си български талиги „Чайка“. Докато бяха нови, тези вагони предлагаха комфортно пътуване в 9 купета (почти като в първа класа) и бяха
гръбнакът на БДЖ през последните десетилетия.
В условията на предстоящата обществена поръчка е заложено замяна на страничните и челните врати на вагоните с нови – с електрическо задвижване.
Предвижда се замяна на междувагонните съединителни връзки, както и на тоалетните с вакуумен тип.
В обновените вагони трябва да бъдат монтирани модерни
информационни, климатични и пожароизвестителни системи.
Изисква се и обновяване на спирачните системи на 114-те вагона.
БДЖ-ПП ударно подготвя и документите за обявяване на процедури за ремонт на други 175 пътнически вагона.
Втората обществена поръчка ще е за
капитален и среден ремонт на 60 вагона
от сериите 21-33, 21-43, 21-45 и 31-43. На тези вагони се предвижда само смяна на тоалетните и монтаж на нови озвучителни и пожароизвестителни уредби.
Всъщност, в БДЖ-ПП върви
подготовка на още пет обществени поръчки
за обновяване на още 115 вагона от различни серии. Сред тях е и възстановяването на 6 спални вагона.
Всичко това звучи прекалено добре. Даже прекалено добре, защото все още не са ясни отговорите на двата най-важни въпроса.
Първият въпрос е един от любимите на „БАНКЕРЪ“, защото ние от години следим изкъсо финансовото състояние на БДЖ и никога не се откривали логично обяснение за самочувствието на ресорните министри, заместник-министри и директори. Та питането е кой и как ще финансира „залповия“ ремонт на толкова много вагони, след като
БДЖ-ПП няма и един излишен лев, колкото да се усмихне?
У нас и учениците отдавна вече знаят, че БДЖ-ПП оцелява единствено заради тлъстата държавна субсидия и солидния капиталов трансфер – в размер на 250 млн. лв. годишно, които всяка година потъват в ненаситната паст на БДЖ-то.
След като приходите на БДЖ-ПП покриват едва 20% от разходите на компанията и при очевадната финансова закъсация на държавата, откъде ще дойдат
въпросните стотици милиони левове,
нужни за ремонта на всички 289 вагона?
Вторият въпрос е още по-съществен. Дори и да се окаже, че БДЖ-ПП успее да осигури необходимите 350-400 млн. лв. (на първо четене и на око) за ремонта на вагоните, дали някой има реална представа кой точно ще участва в процедурите? Истината е тъжна –
в България има само два вагоноремонтни завода,
способни да изпълнят подобни поръчки – „Коловаг“ АД в гр. Септември и „Вагонен завод – Интерком“ в гр. Дряново. И то на теория, защото практиката е още по-тъжна. От гледна точка на обществения интерес, разбира се, защото двете фирми си имат предостатъчно работа за години напред.
Реалният производствен капацитет на „Коловаг“ АД е запълнен за доста време напред с поръчки за специализирани товарни вагони, предназначени за западни клиенти. Така че дори и да участва в предстоящите тръжни процедури, през следващите 2-3 г. „Коловаг“ АД
едва ли ще сколаса да обнови повече 30-40 вагона.
Що се отнася до „Вагонен завод – Интерком“ в Дряново, както вече многократно писа „БАНКЕРЪ“, там се изпълнява обществената поръчка за модернизация на 15 пътнически вагона, сключена през април 2021 година. Обещанията са до края на годината на БДЖ-ПП да бъдат предадени пет второкласни и един първокласен вагон, с които да бъде сформирана една композиция за някоя от дългите дестинации.
„Ако БДЖ-ПП има готовност да ни плаща веднага готовите вагони, то ние можем в рамките на 40 дни да изкарвамe по един модернизиран вагон“, коментира изпълнителният директор на завода Валери Димитров.
Тоест – през следващите три години
от Дряново също могат да излязат около 40 реновирани вагона.
Ако БДЖ си плаща и всичко около оставащите 10 вагона от поръчката през 2021 г. върви по вода.
Следователно, при най-добро желание и при наличието на абсолютно всички необходими милиони, до края на 2026 г. със собствени сили
можем да обновим най-много 80 вагона.
Ами останалите 209 „таралясника“?
Досегашните опити на БДЖ-ПП да привлече чуждестранни компании да ремонтират пътнически вагони удариха на камък. Поради тази причина и сега не се очаква наплив на вагоноремонтни заводи от Румъния, Словакия или други европейски държави.
В депата на БДЖ се извършва
само текуща поддръжка на пътническите вагони,
защото те не са пригодени за капитални и средни ремонти.
До неотдавна Вагоноремонтият завод „Хан Крум“ (с. Хан Крум, Шуменска област) също реновираше пътнически вагони, но след като бе купен от пловдивската компания „ПИМК“, основният му приоритет стана обновяването на товарни вагони.
Така че обявяването на обществени поръчки за ремонт на 289 вагона по-скоро ще изглежда като симулация на трудова дейност от шефовете на БДЖ-ПП, отколкото като реален опит за обновяване на вагонния парк на дружеството. Въпросът е защо се прави тази „суха тренировка“ и кой ще плати сметката за нея…
