Една от най-обсъжданите теми в последните дни е дали украинският президент Володимир Зеленски ще посети България. Тази информация изтече в медиите във вторник, но официално нито беше потвърдена, нито отречена. В сряда министърът на отбраната Тодор Тагарев заяви, че целта на „теча“ е да предотврати визитата, ако такова мероприятие изобщо е било планирано. Естествено, само и единствено заради сигурността на украинския държавен глава.
Тъй като Украйна е във война, всички посещения на Зеленски в чужбина се пазят в строга тайна. В края на миналата година, когато той замина за Съединените щати, дори екипажът на полския самолет, не знаеше че той е на борда.
От друга страна, всички знаем, че
Зеленски пътува не заради международния протокол
или просто така – да се поразходи, а за да търси подкрепа. По тази причина малкото държави, които е посетил, или са производители на оръжие, или могат да помогнат на Киев във войната срещу Русия.
Освен Брюксел и Вашингтон, Зеленски е посетил Франция, Белгия, Финландия, Нидерландия, Италия, Ватикана, Германия, Саудитска Арабия, Япония и Молдова. А по неофициална информация, до края на годината той смята да „отскочи“ до Индия, Израел, Румъния, Казахстан и Бразилия.
Съобщението, че Зеленски идва в България
разбуни много сериозно духовете на тема „Защо?“
Най-тиражираното предположение е, че прозападното „ротационно“ правителство предлага директна помощ за Украйна като доказателство, че подкрепя каузите на ЕС и НАТО. Само че и досега България изпращаше оръжие на Украйна, въпреки че служебните кабинети на президента Радев
криеха този факт от обществото
чрез използването на най-различни посредници в сделките.
Кабинетът на премиера Николай Денков планира да увеличи военната помощ, като по непотвърдена все още информация, се обсъжда и изпращането на стари боеприпаси на стойност над 150 млн. евро.
Другият страстно одумван мотив за посещението на Зеленски е
интересът на Киев към оборудването за АЕЦ „Белене“.
Тоест – украинският президент идвал, за да уреди въпроса. Някои български медии вече съобщиха, че разговорите се водели от няколко седмици, обсъжданата цена била 1.18 млрд. лв., а парите щели да дойдат от „едни“ американски фондове. Не, че Щатите не могат да подарят на Киев техни реактори, ама бг-схемата е по-лесна за връзване – украинците познават прекрасно това оборудване и не им е никакъв проблем както да го поддържат, така и да го „реновират“ за работа с гориво на „Уестингхаус“ без съгласието на „Росатом“ и през главата на Кремъл.
Точно в деня, в който бе съобщено, че Зеленски идва у нас, депутатът от “Продължаваме промяната – Демократична България” Ивайло Мирчев предложи
енергийният министър да получи мандат от Народното събрание
да преговаря с Украйна за продажба на руското ядрено оборудване, предназначено за АЕЦ „Белене“. Той посочи, че при евентуална продажба цената не трябва да бъде по-ниска от 1.2 милиарда лева, колкото е струвало оборудването при закупуването му.
Аргументите са, че поради специфичната геополитическа обстановка, Украйна е единствената държава, която би могла да купи
вехтото и ненужно „беленско“ оборудване.
Както и че единствено София може да осигури на Киев нужното оборудване за най-новата украинска атомна централа в Хмелницки.
„Ако министърът на енергетиката постигне добра сделка и успее да продаде ненужният ядрен пакет, ще сме в странната ситуация – родното руско ядрено лоби в България (щедро набутало ни неизползваемата вече руска технология) да подпомогне енергетиката на Украйна“, коментира Мирчев.
През 2016 г. България се разплати окончателно с руската страна по арбитражното решение за проекта „АЕЦ Белене“, през 2017 г. получи двата реактора, а
НЕК преведе на „Атомстройекспорт“ 601 млн. евро.
Парите за плащането бяха осигурени от фискалния резерв, като те бяха под формата на възмездна помощ, която подлежи на връщане. Равносметката тогава бе, че АЕЦ „Белене“ струва на българската държава към 2.6 млрд. лв. – 1.2 млрд. лв. за реакторите и 1.4 млрд. лв. за площадката. Седем години след това тази сума е набъбнала значително, защото поддръжката струва по няколко милиона лева годишно.
Оказва се
имаме актив за над 2 милиарда лева,
който държавата не знае какво да прави, но за чиято поддръжка плащаме по няколко милиона годишно.
В сегашната ситуация никой не смее открито да заговори за довършването на АЕЦ „Белене“ и пускането й в експлоатация по договора от преди 16-17 години, защото без Русия това няма как да стане.
Не по-малко абсурдно е и „модифицирането“ на реакторите за работа с американско ядрено гориво – заради интелектуалната собственост, която Кремъл посмъртно няма да ни прехвърли.
Да се окайваме тепърва
колко много и колко алчни хора са трупали черни пари за бели дни
от 1982 г. насам, когато започват строително-монтажните работи по централата, няма никакъв смисъл. Най-малкото, защото нито една от тези „бели якички“ не е съдена и осъдена за участие и съучастие в корупционна схема.
Щетите обаче са нанесени, така че е крайно време да започнем с тяхното минимизиране. А не да ги умножаваме всяка година по…
В случая няма никакво значение дали всички българи харесват Зеленски и дали са „Против“ военната помощ на Киев. Става въпрос за
наш общ интерес и за една чисто икономическа операция.
Още повече, че през последните години у нас се строят с голяма скорост фотоволтаични мощности, а перспективата да бъде открита и технология за съхраняване на енергията вече е на една ръка разстояние.
Така че от чисто практична гледна точка би трябвало да сме доволни, че все още някой проявява интерес към ядрените „самовари“ край Белене. И ако Украйна наистина купи ядреното оборудване, е необходимо да черпим. Иначе оставаме на загуба и продължаваме да се окайваме, че международното положение пак ни е прецакало.
