Свикнали сме да виждаме синдикалните лидери по всякакви събития, да ги чуваме да говорят по телевизиите на всякакви теми – от бюджета, през обществените поръчки и ресторантьорството до енергетиката. Те коментират и браншове, където почти нямат членове. Те са по скоро политици, отколкото представители на работниците, и са на постовете си толкова дълго, че изглеждат несменяеми. Затова не е странно, че по-често работниците се обръщат към медиите за помощ, когато имат проблем с работодателя, отколкото към синдикатите. И сред всички… едно име блести с особен вид яркост – Янка Такева, несменяем трибун на българското учителско войнство… от три десетилетия.
Например, президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров работи в профсъюза от 1991 година. До 1993 г. е областен координатор за област Варна, а след това до 1997 г. е изпълнителен секретар в департаментите „Обучение и квалификация“ и „Браншови и регионални структури“. След това до 2010 г. е вицепрезидент на конфедерацията, а от октомври 2010 г. досега е неин президент.
И едно незначително (уж) уточнение: от месец юли 2019 г. Пламен Димитров е член на Съвета на директорите на „Албена“ АД, което стопанисва едноименния туристически комплекс.

Президентът на Конфедерация на труда „Подкрепа“ Димитър Манолов е член на профсъюза от ноември 1989 година. Член на Изпълнителния съвет е от 1991 г., а през 1994 г. е избран за вицепрезидент. На Деветия редовен конгрес на КТ „Подкрепа“, проведен на 8 октомври 2015 г. е избран за президент.
Черешката на торта обаче е Янка Такева
– председателка на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ. Тя има славна кариера – от 1990 г. е зам.-председател на организацията, а от 1994 г. досега – е председател. През 2016 г. тя бе удостоена е с орден „Стара планина – I степен“ за нейния значителен принос към развитието на образованието и гражданското общество. Да, това ускорено развитие, заслужава орден!
Миналата седмица журналистическо разследване на „Свободна Европа“ за имотното състояние на оглавявания от Такева от три десетилетия учителски синдикат показва, че
СБУ действа като агенция за недвижими имоти.
Според цитираните данни от публични регистри имотите на СБУ са десетки и за милиони левове в цялата страна, включително апартаменти и почивни бази по морето, сгради – паметници на културата, хотели и гори. Справката показва, че 14 от имотите са купени от едни и същи хора или техни фирми. В същото време те продължават ударно да купуват имоти в София и на морето, а някои от сделките са на цени, по-ниски от пазарните. Част от апартаментите пък са наети или ремонтирани от бъдещ купувач, заменяни, препродавани по няколко пъти и връщани обратно в ръцете на профсъюза.
Самата Такева призна през уикенда, че синдикатът е купил няколко апартамента на морето, където хората отиват и почиват за 40 лева нощувка. Тя твърди, че парите за покупка на имоти идвали от членски внос. Да не забравяме, че
тя оглавява синдикат, в който членуват 90% от учителите,
всеки от които плаща месечен членски внос. По официални данни 55 000 души в страната работят като учители.
По всичко изглежда, че силата на Янка Такева не е образованието, което доказват слабите резултати на учениците и безправното положение на учителите, а бизнесът. Тя управлява учителския синдикат като корпорация и определено има талант, но щеше да е по-добре да се оттегли от апетитния си пост и да премине в частния сектор.
Друг е въпросът как толкова години, в които учителската организация е използвана като агенция за недвижими имоти,
отговорните институции не са направили нито една проверка?
Една ли толкова много и толкова крупни покупки са незабележими.
Такева твърди, че е направила това за благото на учителите, но не е това целта на поста й. Да не говорим, че преди време разпространи фалшивата новина, че занапред българският език ще се изучава като чужд. Освен това предлага да се учи военно обучение и иска да има само по един учебник по предмет, без да отчита факта, че има специализирани паралелки.
Очевидно Такева е вечна и всесилна, затова никой не дръзва да я спре.















