Депутатите от парламентарната бюджетна комисия приеха Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., предложен от Министерския съвет с 11 гласа „за“, 6 „против“ и три – „въздържал се“. Преди това те отхвърлиха Законопроекта за държавен бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет с 19 гласа „въздържал се“.
След това депутатите от парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика също отхвърлиха Законопроекта за държавен бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет и приеха втория вариант, предложен от Министерския съвет с 8 гласа „за“, 3 – „против“ и 2 – „въздържал се“.
Само народните представители от третата парламентарна комисия – по икономическа политика и иновации – отхвърлиха и двата варианта – и Законопроекта за държавен бюджет с включен проект на ВСС, и този, предложен от Министерския съвет.
По време на обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет финансовият министър Асен Василев обясни на депутатите, които го упрекнаха, че целият замисъл на структуриране на бюджета е 3%-дефицит – критерий за еврозоната – че влизането ни в нея е един от ключовете България да започне да расте по-бързо.
Другият ключ, за да имаме растеж от 6% – 8%, който ни е необходим за бързо нарастване, е да започне да се изпълнява капиталовата програма, да се купуват машини и да се правят инвестиции в инфраструктура.
Асен Василев добави, че през последните 15 години в историята на финансите не се е случвало министерството му да получи искане за допълнителни капиталови разходи, тъй като настоящите са изпълнени на 100 процента. Когато подобно нещо се случи, управляващите вече ще знаят, че българската икономика и администрация може да инвестира в машини и в инфраструктура, които да вдигнат достатъчно производителността, че да се постигне висок растеж.
По думите на Асен Василев проблемът не е, че не се заделят средства за капиталови разходи, а че тези средства не се инвестират, защото съответните ведомства не могат да си изпълнят инвестиционната програма и това е истинската спирачка пред по-високия растеж, който всички искат.
В рамките на дискусията Асен Василев на няколко пъти повтори, че фискалният резерв е 12.5 млрд. лева, като уточни, че той и екипът му са го заварили малко над 10 млрд. лева.
По отношение на управлението на дълга, Василев обяви, че кабинетът приел нова средносрочна стратегия за управлението му, която предвижда значително по-малък дълг за 2023 г., защото имаме по-малък дефицит и няма да са ни необходими такива апокалиптично високи нива на дълга. Като процент от БВП дългът остава 22% в края на 2023 г., като той е почти същия като през 2022 г., когато е бил 21.8% и по-нисък от 2021 г., когато е бил 22.5 процента.
На въпрос на Корнелия Нинова за два различни отчета, които в Министерството на финансите са получили от БЕХ, имайки предвид, че холдингът трябва да изплати 100% дивидент към хазната, Асен Василев обясни подробно откъде идва разликата.
На 3 февруари БЕХ публикувал отчет, в който обявил печалба от 1.588 млрд. лева, но след това – на 20 април публикувал коригиран вариант, в който тази печалба била намалена на 640 млн. лева. По думите на Асен Василев тази разлика от близо милиард се дължи основно на начислени обезценки, което означава, че БЕХ е решил, че няма да може да си получи вземанията от свои основни дъщерни дружества.
Основният „виновник“, за който БЕХ смята, че няма да може да си получи вземанията, е „Булгаргаз“, а причината затова е, че „Булгаргаз“ няма да си събере парите от Топлофикация „София“. В същото време Асен Василев обърна внимание, че в момента в БЕХ вървят проверки – и от страна на агенцията „Държавна финансова инспекция“, и по линия на НАП, тъй като винаги, когато падне печалбата, намалява и дължимият данък „Печалба“.
Вече са станали ясни два основни проблема.
Първият проблем е, че обезценката, която „Булгаргаз“ е направила от вземанията от дълга от „Топлофикация“ не е същата, която БЕХ е направил на обезценката на вземанията от „Булгаргаз“ – т.е. Булгаргаз е по-оптимистично настроен, че ще си събере парите, отколкото БЕХ смята, че ще успее да си ги получи от “Булгаргаз“.
Вторият проблем е, че тази обезценка не взима предвид държавната гаранция от 300 млн. лева или 150 млн. евро, която от кабинета „Петков“ дали на „Булгаргаз“ през 2022 година. Ето защо върху тези 300 млн. лева няма как да има обезценка. Така че в междинния отчет ще има корекции и Асен Василев посочи, че има уверенията от Министерството на енергетиката, че първоначално отчетените 1.588 млрд. лева ще дойдат като приходи в хазната. Почти половината от тази сума вече е внесена в държавния бюджет, а другата половина ще бъде преведена най-късно след два месеца.
