Както „БАНКЕРЪ“ съобщи преди месец в публикацията си „Въпреки туристическия сезон, на плаж „Смокини – юг“ пак ще леят бетон“ , докато голямото надлъгване във властта поглъщаше вниманието на масовата публика, чевръстите инвеститори отново решиха да не си губят времето с глупости. Така е и тази година курортистите по Черноморието бяха посрещнати с бетонобъркачки, къртачи, камиони, багери и фадроми.
Това беше поводът и пред това прясно избрано правителство да бъдат поставени два „вехти“ въпроса – опазването на дюните като „такива“ и бъдещето на къмпинг „Смокиня“.
И тъй като гражданската организация „Зелени закони“ не спира да нищи темата, нейните експерти са установили, че удобната липса на картиране на дюни край плажовете „Каваци“ и „Смокиня“, дава „основание“ на Районната инспекция по околна среда и води в Бургас да разрешава застрояване в защитена територия.
Още миналия месец екозащитниците са поискали от Министерството на туризма и от Община Приморско да извършат проверка за
строителство върху дюни в морски плаж „Смокини – юг”.
Отиващото си по това време служебно правителство и издаването на властта от бившия министър Илин Димитров очевидно са се отървали от горещият картоф, като са го прехвърлили на кметството и РИОСВ.
Както съобщават от екоорганизацията, след извършена проверка те са получили отговори от Община Приморско и от РИОСВ-Бургас, в които е посочено, че „Строителството на 4 броя заведения за обслужване, тоалетна, съблекалня и душове е разрешено чрез 3 броя разрешения за поставяне, издадени от Община Созопол в периода 16.03–13.04.2023 г. Тези разрешения са издадени на основата на Схема за разполагане на поставяеми обекти в морски плаж „Смокини-юг”, одобрена от министъра на туризма на 24 януари тази година.
Тази схема е била съгласувана от РИОСВ Бургас на 20 февруари уж по реда на Закона за защитените територии, независимо от факта, че строителството на обектите попада в границите на Природна забележителност „Пясъчни дюни в местността Каваците” и Защитена зона от Натура 2000 „Бакърлъка”.
От отговорите на ангажираните с проверката институции става ясно, че строителството е извършено от бургаското търговско дружество „Орко бийч” ЕООД, което е получило концесия върху плажа „Смокини-юг” още през 2015 година.“
Само то е собственост на „Грийнлайф резортс“ ЕАД, което пък е притежание „Н. П. Инвест“ ЕООД
на видния член на „Атака“ Николай Пехливанов,
който беше общински съветник, а после и областен управител на Софийска област.
В тази си битност, през лятото на 2018 г. той се прочу със заменката, която уреди за баща си Янко Пехливанов.
От гражданската организация „Зелени закони“ са подложили отговорите на общината и РИОСВ на нова проверка в публичните бази от данни и са установили, че „Пясъчните дюни в местността „Каваците” са обявени за природна забележителност още през 1984 г., площта й е 24 хектара и оттогава там би трябвало да е забранено всякакво строителство.
За нея обаче в
регистъра на защитените територии липсва цифрова граница,
защото… „Цифровите граници са в процес на актуализация“. Банално оправдание, но ефикасно, нали?
През 2002 г. чл. 54 от Закона за защитените територии е изменен и в задълженията на екологичното ведомство е записано „Министерството на околната среда и водите създава специализирани карта, регистър и информационна система на защитените територии”.
Същата разпоредба изисква приемането на специализирана наредба от министъра на околната среда и министъра на регионалното развитие.
Граници на природната забележителност са нанесени в Общия устройствен план на Община Приморско, съгласуван от МОСВ с екологична оценка през 2014 г. и одобрен от Министерството на регионалното развитие и благоустройство през 2016 година.
Само, че границите на природната забележителност в Общия устройствен план на Созопол – незнайно защо –
не съвпадат с границите в МОСВ-досието й,
с което екоорганизацията разполага.
Става ясно, че в природната забележителност попадат изцяло три морски плажа: „Смокини-север”, „Смокини-юг” и „Къмпинг Веселие”. Тя е с площ 24 хектара, трите плажа са с обща площ 12.7 хектара, а в тях са картирани едва… 8 хектара дюни. Тоест – една доста сериозна част от дюните са се изпарили от защитената местност.
От организацията са категорични, че Схемата за поставяне на преместваемите обекти в морски плаж „Смокини – юг” е одобрена от Министъра на туризма
без да са проведени задължителните процедури
за преценка необходимостта от екологична оценка, както изисква Закона за опазване на околната среда. Заобиколени са и процедура по преценка необходимостта от оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000“, както изисква Закона за биологичното разнообразие.
И напомнят:
Морски плаж „Смокини – юг” е с площ 5.7 хектара и е отдаден на концесия от Министерски съвет през 2015 г. на „Орко бийч” ООД за срок от 15 години… просто така – без изискване за инвестиция и с позволение за застрояване на 1135 кв. метра. Срещу минимална концесионна такса от 60 227 лева.
Морски плаж „Смокини – север” е с площ 5.2 хектара и е отдаден от Министерският съвет на концесия на „Черноморска брегова група“ ООД по същото време и по същата схема – през 2015 г. за срок 15 години, без изискване за инвестиции и с позволение за застрояване на 1042 квадрата. Таксата също е минимална – 66 748 лева.
Морски плаж „Къмпинг Веселие” е с площ 1.7 ха и е отдаден от Министерски съвет на концесия за срок от 15 години през 2021 г. с минимално концесионно възнаграждение от 21 667 лв. на „Блек Сий Бийч“ ЕООД. Ангажиментът за инвестиции за срока на концесията от 123 660 лв., а чадърите и шезлонгите струват по 10 лева.
В договорите за концесиите е посочено, че концесионерът трябва да спазва „да спазва изискванията на Природна забележителност „Пясъчните дюни в местност „Каваците“, на Природна забележителност „Нос Агалина“ и на Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002077 „Бакърлъка“.
И напомнят, че концесиите са обект на разглеждане в Директива 2014/23/ЕС за концесиите, чиито чл. 18 постановява, че „максималният срок на концесията не трябва да надвишава времето, в рамките на което може разумно да се очаква концесионерът да си възвърне направените инвестиции за експлоатация на строителството или услугите и да получи доход от вложения капитал, като се отчитат инвестициите, необходими за постигане на конкретните цели на договора“…
Точно поради тези факти,
„Зелени закони“ отправя следните въпроси
към правителството на акад. Николай Денков:
– Защо министрите на туризма Николина Ангелкова и Марияна Николова в правителствата „Борисов 2“ и „Борисов 3“ са отдали под концесия три морски плажа, попадащи в границите на Природна забележителност „Пясъчни дюни м. Каваците”, в която е забранено всякакво строителство, при ясното съзнание, че там не може да се разполагат никакви постройки?
– Защо са отдавани на концесия морски плажове за 15 години без изискване за инвестиции в нарушение на Директива 2014/23/ЕС за концесиите?
– Влизали ли са 5% от концесионните възнаграждения за трите плажа в Предприятието за управление на дейности за околната среда, както изисква чл. 74 ал. 1 т. 5 на ЗЗТ?
– Защо 21 години след целеви промени в Закона за защитените територии Министерство на околната среда и водите, респективно Националната служба за защита на природата,
все още не е актуализирала границите на защитените територии у нас
и не е създала специализираната карта за защитените територии?
– Защо 21 години не е приета специализираната наредба по чл. 54 ал. 2 за съдържанието и редът за създаване и поддържане на специализираните карта, регистър и информационната система на защитените територии в България?
– Как Министерство на околната среда и водите е издало през 2014 г. положително становище по екологична оценка на ОУП на Община Созопол, при грешно отразяване границите на защитените територии?
– Защо схемите за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на морските плажове не се подлагат на процедурите по екологична оценка и оценка за съвместимост както изискват ЗООС и ЗБР преди да бъдат одобрявани от министъра на туризма?
– Защо министърът на туризма в последното служебно правителство е
одобрил схема за поставяне на временни обекти на плаж „Смокини-юг”
в границите на Природната забележителност, където е забранено всякакво строителство?
– Защо директорът на РИОСВ Бургас Павел Маринов е съгласувал схема за поставяне на временни обекти на плаж „Смокините-юг” в границите на Природната забележителност, където е забранено всякакво строителство?
– Ще предложи ли министърът на туризма в настоящото правителство Министерският съвет да разтрогне трите договора за концесии в природна забележителност “Пясъчни дюни в м. Каваците” заради невъзможен предмет на концесия и нарушаване на директивата за концесиите?
– Ще възложи ли министърът на туризма в настоящото правителство прекартиране на дюните в трите плажа?
– Ще спре ли министърът на околната среда и водите в настоящото правителство
прилагането на схемите за поставяне на временни обекти в трите плажа,
както изисква от него чл 79 ал. 1 от Закона за защитените територии, чл. 158 на ЗООС и чл. 122 на ЗБР?
– Ще глоби ли министърът на околна среда и водите в настоящото правителство своя подчинен – директора на РИОСВ Бургас Павел Маринов, както го задължава чл. 82 на ЗЗТ, защото директорът е разрешил дейности или строителство в защитена територия в нарушение на режима на природната забележителност?
От организацията се надяват да получат отговорите на тези въпроси в лични срещи с новите министри, но… както се казва по друг повод – надеждата винаги умира последна!
