„Райфайзен банк интърнешънъл“ отлага във времето плановете си да напусне Русия, съобщава ексклузивно агенция „Ройтерс“ като се позовава на три лица, запознати с позицията на групата. Причината била, че Австрия е засилила подкрепата за дългогодишните си връзки с Москва. „Райфайзен“ – най-голямата от западните банки на руска земя – възнамеряваше да закрие руския си бизнес, осигуряващ спасителни плащания на стотици компании там, до септември в резултат на засилен натиск от европейските регулатори. Виена и кредитната институция, която Съединените щати разследват заради връзките й с Русия, се противопоставят на подобен сценарий с надеждата, че войната в Украйна ще приключи скоро, споделили за „Ройтерс“ добре информираните източници.
Официални представители на Австрия пък защитават позицията на „Райфайзен“ в Европа и Вашингтон с мотив, че банката е атакувана несправедливо, твърдят две близки до правителството лица. Те са коментирали за „Ройтерс“, че въпреки че Виена подкрепя публично Украйна, австрийците не искат да прекратят напълно десетилетните си отношения с Русия и се надяват след края на конфликта да ги възстановят.
„Райфайзен“ все още не била разкрила новия си план на надзорниците в Европейската централна банка, което прави доста неправдоподобно изтеглянето й през септември. Австрийската група иска да изчака одобрението на ЕЦБ преди да поиска зелена светлина от акционерите си за този акт, което може да отнеме месеци, посочват добре информираните източници. Нещо повече, евентуално решение за продажба на руския бизнес на „Райфайзен“ ще изисква одобрението на „Банк России“, на руското финансово министерство и дори на руския президент Владимир Путин. Руските власти са дали ясно да се разбере, че австрийската група, която има около 2600 корпоративни клиенти, 4 млн. руски собственици на сметки и персонал от 10 хил. души, трябва да остане в страната, защото прави възможни международните разплащания. Говорител на „Райфайзен“ е казал, че банката ще продължи да следва плана си за продажба или закриване и е готова да ореже руския си бизнес. Продажбата е алтернативен вариант за освобождаването на капитал от 4 млрд. евро, „затворен“ в печелившото й руско поделение. Подобна сделка обаче ще е доста проблемна след похода на паравоенната групировка „Вагнер“ към Москва.
Въпреки уверенията на банковото ръководство, „мотаенето“ предизвиква разпра с ЕЦБ, която е надзорник на австрийската институция и настоява тя и други кредитори като „Уникредит“ да напуснат Русия. ЕЦБ иска още от „Райфайзен“ да не изплаща дивиденти през тази година заради притесненията за „руските й връзки“.
Официални представители на австрийската държава обаче защитават банковата си група и удвояват усилията да отклонят натиска върху нея, защото тя е част от индустриален „комбинат“, подкрепящ австрийското стопанство. Председателят на Австрийската централна банка Роберт Холцман е споделил смущението си от натиска върху „Райфайзен“ с шефката на ЕЦБ – Кристин Лагард, твърди запознато с дискусиите лице.
Австрийската банкова група е притисната и от Вашингтон и е предоставила данни за руските трансакции на Службата за контрол на чуждестранните активи към финансовото министерство, която отговаря за санкциите. Тази информация представлява сериозна заплаха, ако бъдат открити нарушения на ограниченията. „Райфайзен“ обаче твърди, че съобразява стриктно дейността си със санкционния режим и сътрудничи на американските власти. В средата на юни австрийският министър на финансите Магнус Брунер е разговарял с „отговорника“ за санкциите от американска страна Браян Нелсън като потвърждение на сътрудничеството. И, според добре информиран източник, е настоял Вашингтон да не притиска „Райфайзен“.
Говорител на австрийското финансово ведомство пък посочва, че и други европейски банки работят в Русия и че „Райфайзен“ не може да напусне страната за една нощ.
