Финансистът Любомир Каримански пред БАНКЕРЪ
Г-н Каримански, тъй като и все още действащият Бюджет 2022, и проектобюджета за 2023 г. са писани от един и същи финансов министър, нека най-напред оценим досегашната финансова рамка на държавата: как бе изпълнена план сметката и осъществени ли бяха идеите в нея?
– Динамиката на времената от 2022 г. и 2023 г. е доста различна. Бюджет 2022 отразяваше идеите на друго управление и друга коалиция. Отчетът на Бюджет 2022 показва, че не всичко е постигнато така, както беше планирано, особено в инвестиционната част. Там е голямото зъбно колело на икономиката, което трябваше да задвижи устойчивостта и растежа. Като председател на Бюджетната комисия в НС през 2022 г. мога да кажа, че ако бяхме оставили популизма на опозиционните тогава ГЕРБ и ДПС, приходната част щеше да се развихри с над 1.3 млрд. лева. Вместо това, решихме да ударим спирачка и ограничихме приходната част с не повече от 760 млн. лева. Да не забравяме и другото – че приходната част на бюджета тогава беше изключително подпомогната от ръста на инфлацията, която напомпа приходите. През 2023 г. на това вече не може да се разчита. Разликите са големи във всяко отношение. Миналата година четворната коалиция все пак имаше коалиционно споразумение и дискутирахме управленска програма. В момента дори няма споразумение. Бих приел всякаква логика на актуализираната бюджетна прогноза за 2023-2025 г., ако имаше управленска програма и беше ясно кои партии какви политики подкрепят.
Вносителите заявяват, че това е по-скоро технически бюджет за 5 месеца, отколкото стратегическа програма и че реформите си ще заложат в Бюджет 2024.
– Приемам и тази логика. Но, ако този технически бюджет трябва да бъде ограничен само около 3-те процента дефицит, защо се залагат ограничения и ръстове в актуализираната бюджетна прогноза? За какво служи тази прогноза – само за да бъде отчетена ли, или за да послужи за фундамент на Бюджет 2024? Прави впечатление, че освен на косвените, увеличение има и на подоходните данъци. Данъкът върху доходите на физически лица се увеличава над 4 пъти. Това показва, че бюджетите са по-скоро социално, отколкото инвестиционно ориентирани.
Невъзможно ли е положителни социални мерки да не се отразят отрицателно на консервативен държавен бюджет?
– Въпросът е доколко разум и логика се влагат в целите. Щом искаме дефицитът да намалее, трябва да знаем как да го постигнем. Или разчитаме на ръст на икономиката и инвестициите, или режем разходи. Да орежем културата от 0.8% на 0.6% от БВП – това не е полезно за страната, за духа на България.
Ще пестим от развитие и образование, за да платим сметката за популизма, казват за проектобюджета хората на ГЕРБ, които после ще трябва да го гласуват. Намирате ли смисъл в това?
– Ясно е, че ще гласуват бюджета. Без гласуването на този бюджет, правителството пада.
Какво мислите за идеята 100% от дивидентите на държавните дружества да се изземат през тази година от държавата собственик?
– Лично аз не съм съгласен с тази идея, нито пък с варианта на служебния кабинет за изземане на 50% от дивидентите. Г-н Василев – като министър на финансите, може да реши този проблем много по-елегантно. Като в текста на Закона за държавния бюджет се запише „До 100 процента“. Това решава много от проблемите и създава гъвкавост. АЕЦ „Козлодуй“, например, само за едно полугодие на 2022 г. е инвестирал над 30 млн. лв. за модернизация, сигурност и иновационни програми.
Авторите на проектобюджета казват, че инвестиционните програми на държавните фирми ще останат недокоснати. Счетоводно скритият милиард на БЕХ обаче се прочу навсякъде.
– БЕХ е друга тема. Нормално е БЕХ да не може да си събере определени средства от „Топлофикация – София“. Тогава обезценката е разбираема. Но аз не говоря за БЕХ, а за стратегически обекти като АЕЦ“Козлодуй“. Същото важи и за „Вазовските машиностроителни заводи“.
Капиталовите разходи са намалени от 10 на 8 млрд. лв. и това не е особено сериозно орязване. А анализатори смятат, че и 5 млрд. няма да бъдат оползотворени.
– Тук по-скоро имаме съвпадение на края на едни програми и началото на нови. Плюс ПВУ. За всички, които искат да реализират проектите си, ще е лош знак да им се каже, че капиталовите разходи се намаляват и в същото време се затваря програмния период. Това означава, че доста от средствата по тези програми няма да бъдат инвестирани. Това е опасно. Затова разбирам защо министър Василев не е предприел хода за драстично намаление на капиталовите разходи, както първоначално беше решил – да останат 5 милиарда.
Споменахте голямата зъбчатка, която задвижва всички икономически процеси – икономическият растеж, свързан пряко с капиталовите разходи. Заложеният растеж 1.8% от БВП не е впечатляващ като стойност, предвид нужните за догонването поне 4 процента. Много институции и икономисти обаче смятат, че и той е трудно постижим. Така ли е?
– Нека видим какво казват международните институции – ЕК, МВФ, Световна банка. Те прогнозираха 1.5%, а БНБ 1 процент. Там, където има концентрация на професионализъм, не са убедени в тези 1.8 процента. А и как да бъде толкова, като имаме три пъти по-нисък внос и пет пъти по-малък износ? Скандалите в „сглобката“ също влияят много на инвеститорите. Те все още мислят, че това управление не е достатъчно утвърдено, че и да бъде стабилно. Ако погледнем и дълга, през 2021 г. той е бил доста по-нисък, а за 2025 г. отива на 29% от БВП. Това създава също представа за неустойчивост и неубедителност на политиките, които се реализират в тази
Да доближим и инфлацията. Асен Василев заявява, че според бюджетните прогнози България ще има ръст на доходите два пъти по висок от нивата на инфлацията. Не е ли това добра новина за всички нас?
– До този момент не наблюдаваме такова нещо. За да се движат заплатите по този начин трябва да имаме икономически растеж или инвестиции, които да обосновават този ръст. Тъй като частниат сектор е определящ за средната работна заплата, трябва да се запитаме колко инвестиции са привлечени в държавата за последните две години, каква производителност на труда и каква добавена стойност са донесли те?. Картинката не е никак приятна. Особено в сравнение с Румъния и Сърбия. Румъния вече е близо 10 пъти над нас, а Сърбия – поне 3 пъти.
Като човек с висок опит и експертиза в бюджетирането, какви реформаторски идеи бихте предложили за Бюджет 2024, чието изготвяне практически вече трябва да започне?
– Една от реформаторските идеи, макар някои да смятат, че е извън икономическия контекст, е как ще осъществим процесите на трансформация в правната система, така че устойчивостта на бизнеса да бъде гарантирана. Освен това, бизнесът се интересува и от данъчните стимули, които му се предлагат, за да инвестира. Радвам се, че финансовият министър вече смята, че е щастлив от дефицита за 2023 г., но е нещастен от абсорбирането на капиталовите разходи, защото така икономиката не се развива. Това е нужно да се направи чрез политики в актуализираната бюджетна прогноза 2023-2025 година.
Г-н Каримански, вие бяхте номиниран за гуверньор на БНБ. До днес националната банка все още се ръководи от управител с изтекъл мандат, но новият избор вече е неизбежен. Смятате ли, че досегашният ръководител на БНБ отговаря на изискванията на актуалната ситуация, за да получи нов мандат и да преведе страната в еврозоната, както настоява ГЕРБ-СДС?
– Загубихме много време, последните служебни и редовни кабинети не направиха почти нищо по въпроса за влизането в еврозоната. Сега не можем да си заровим главата в пясъка и да кажем, че не съществува такова нещо, като събиране на подписи срещу еврото. Според мен активната роля не бива да се прехвърля само в БНБ, а трябва да се поеме от управляващите. В Хърватия процесът завърши успешно, защото техните институции – МФ и Централната банка, работеха в пълен синхрон. Именно затова е нужна активна и адекватна кампания, насочена към всяка възрастова група поотделно. Много важно е да има адаптивност към всеки регион на страната, защото Северна България няма нищо общо като развитие с Южна България. Димитър Радев има достатъчно международен опит и контакти, които са най-важното в момента. Но БНБ не е институцията, която трябва да прави разяснителната кампания в полза на еврото. Топката е в зоната на правителството. Има и други стойностни финансисти, които да поемат БНБ. Спряга се името на Симеон Дянков, който има международен престиж и контакти. Говори се и за друг силен кандидат – Диана Митева. На мен ми се иска поста управител на БНБ да бъде поверен след широк дебат между парламента и професионалната общност.
С две думи – допада ли ви нестандартната идея за паралелно въвеждане на еврото у нас?
– Отиваме към нещо екзотично, което ще отнеме и повече време, и повече средства. Привикването към еврото може да стане по много прост и лесен начин, който предлагам вече от година – като масово се слагат цени на стоките и в левове, и в евро, но се разплащаме в лева. Информативно и за привикване.
Разговора води: Емил Янев
