Англо-френската актриса и певица Джейн Бъркин почина на 77-годишна възраст. Това съобщи телевизионният канал BFMTV. Медицинската сестра откри тялото на звездата в дома й в Париж. Преди време Бъркин отмени концерти по здравословни причини. Френските медии я нарекоха “национална икона” и “най-френската от британските актриси”.
Тя направи своя дебют в британското кино от епохата на Swinging London. Тя играе малки роли в The Skill на режисьора Ричард Лестър и Blow Up /”Фотоувеличение”, 1966 г./ на режисьора Микеланджело Антониони. Тя участва във френските филми “Басейн” /заедно с Ален Делон и Роми Шнайзер/ и “Слоган”, в последния – със Серж Генсбур.
Популярността идва на Бъркин през 60-те години. Няколко години по-късно тя се срещна с френския музикант и певец Серж Генсбург и двойката започна бурен романс.
Двамата заедно издават албум с няколко хита.
В дует с него тя записва няколко хита, скандалното „Обичам те… И аз не“ /”Je t’aime moi non plus”/, първоначално написан от музиканта за Бриджит Бардо. Тази песен се превърна в триумф и скандал, имаше огромен търговски успех, въпреки факта, че беше забранена от радиостанциите в няколко страни в Европа заради фриволното й съдържание и разкрепостеното изпълнение. Сингълът увековечи харизматичната двойка. Тяхната бурна връзка, последвана от цяла Франция, продължи дванадесет години.
Във връзката с Генсбург, която продължи 12 години – те така и не се ожениха, Бъркин има дъщеря Шарлот Гензбург, която също става известна актриса и певица. Творческият съюз на двамана обаче продължи до смъртта на Генсбург през 1991 година.
След раздялата с френския бард, Джейн Бъркин продължава да се снима във филми и е редовен герой в клюкарските рубрики. Емблематичната дамска чанта Hermes Birkin дори е кръстена на нея. Освен това тя бе наградена с Ордена на Британската империя и Френския национален орден, а през 2018 г. получи японския Орден на изгряващото слънце.
Джейн Бъркин прекарва остатъка от живота си в Париж. През септември 2021 г. тя получи инсулт и беше принудена да отмени няколко концерта заради това.
Освен Шарлот, актрисата имаше още две дъщери – английската фотографка Кейт Бари, която почина през 2013 г., и френската актриса Лу Дуйон. Бъркин има и трима внуци.
Добра професионална актриса, тя е играла с изключителни режисьори като Жак Ривет, Мишел Девил и Бертран Таверние. Агнес Варда й посвещава едно от най-добрите си нехудожествени есета. “Джейн Б. през очите на Агнес V.” показва героинята в критичен момент от нейната кариера: тя е малко над четиридесет, току-що смени имиджа си и от „меланхоличното бебе“ и разпуснатата приятелка на Генсбург се превърна в истинска дива. Варда я вижда или като Джейн, любовницата на Тарзан, или като Жана д’Арк, или като танцьорка с кастанети.
Камерата бавно, възможно най-близо, се носи по тялото на голата Бъркин: в този кадър има толкова секс, колкото невинност и поезия – всичко, което е присъщо на епохата.
Животът на Бъркин не е бил лесен. Тя се бореше с болести, наскоро получи инсулт. Дъщеря й Шарлот Генсбур, която първо стана успешна актриса, а след това и режисьор, засне филма „Джейн през очите на Шарлот“. Посветен е на красивата й майка, с която Шарлот имаше трудни отношения. Те бяха напълно прекъснати след самоубийството на най-голямата дъщеря на Джейн – Кейт Бари. Филмът стана, освен всичко друго, повод да се преодолее отчуждението и да се признае: едната не беше идеална майка, другата беше трудно дете, но сега няма какво да споделят.
Джейн Биркин на този филм все още е красива в своята естественост, носеща широки сака, дънки с Converse и често се гледа в огледала. Майка и дъщеря говорят за мъжете на живота си и преди всичко за Генсбург. За първи път от много години те влизат в къщата, в която някога са живели всички и където нещата на починалия стоят и лежат непокътнати от деня на смъртта му през 1991 година. Джейн признава, че не може да се раздели със стари неща: прашни кутии и кутии, хартии и филми и дори плюшени животни на рафтовете с книги – всичко това не може да бъде изхвърлено, защото всичко е свързано с хората от живота й, отношенията и чувствата .
Тази лична, интимна привързаност към миналото неочаквано, но естествено се прояви в природата на Джейн Бъркин, която постоянно се променяше, оставайки себе си. Тя стана активист за правата на животните и граждански активист, работейки с Amnesty International. Но вътрешно през годините не се е променило много.
Англичанката беше наречена сирена и бунтарка, въплъщение на непринудения парижки шик. “Хермес” кръсти много скъпа чанта на нейно име, но самата Джейн предпочиташе да се разхожда с плетени кошници, опънати пуловери и широки ризи, с минимум грим и разчорлена коса.
