Бумът на изкуствения интелект се превърна в благодат за компаниите, които искат да автоматизират създаването на електронни таблици, генеричното писане на текстове и други рутинни задачи в името на това да станат „по-ефективни“.
Тази технология завладя вниманието на изпълнителните директори в сферата на индустрията, като накара много компании да дадат карт бланш на използването на изкуствения интелект. Но резултатите не са еднозначни, посочват от Business Insider. Докато изпълнителните директори и мениджърската класа са изцяло отдадени на изкуствения интелект, по-малко внимание се обръща на хората, на които всъщност тази нова технология ще се отрази.
Рутинните задачи, които сега ще бъдат изпълнявани от ИИ, обикновено се извършват от работници без квалификация и на начално ниво. Мениджърите възлагат тези задачи с очакването, че те ще бъдат изпълнени бързо и правилно, без да се налага някой да обяснява как да става това. Тази работа беше представена като критична част от развитието на младите работници – начин да „докажеш своите умения“ на работното място.
Въпреки че да се справяш с грубата работа и да се надяваш да усвоиш професия чрез осмоза не е добър начин да започнеш кариера, корпоративна Америка не е оставила на младите хора много други възможности. През последните няколко десетилетия много компании са изчерпали програмите си за обучение, пренебрегнали са наставничеството и не поемат никаква отговорност за насърчаване на развитието на работниците. Сега, с навлизането на изкуствения интелект, работодателите започват да автоматизират много от „задачите за начинаещи“ – отказвайки се от съмнителния им последен опит да „обучават“ младите служители.
Не е изненада, че няколко проучвания установиха, че представителите на поколението Z са особено загрижени за влиянието на изкуствения интелект върху кариерата им; в неотдавнашно проучване, проведено от сайта за обяви за работа ZipRecruiter, 76% от представителите на поколението Z посочват, че се притесняват от загуба на работата си заради ChatGPT.
Младите работници в САЩ са изправени пред кариерно бедствие. Те могат да се чувстват по-комфортно при използването на ChatGPT и други технологии с изкуствен интелект, отколкото техните по-възрастните колеги, но мениджърската мания по ИИ заплашва да подкопае способността им да започнат професионална кариера. Работещите в сферата на мениджмънта продължение на десетилетия се откъсваха от младото поколение, което е гръбнакът на техния бизнес. И ако тези ръководители не са желаели да обучават по-младите си служители, не е изненадващо, че сега те са готови да се отърват напълно от тях.
Никой вече не желае да обучава
Още преди възхода на изкуствения интелект младите хора бяха изправени пред проблема с първите стъпки в професионалната си кариера. Разбира се, на пръв поглед изглежда, че поколението Z навлиза на пазара в чудесен момент. Намирането на работа е много по-лесно, отколкото преди, благодарение на исторически ниската безработица в САЩ, а заплатите на младите растат с бързи темпове. Но ако се вгледате по-внимателно, ще забележите, че все повече признаци показват, че на младите американци ще им бъде много по-трудно да изградят истинска кариера.
Поколението Z изостава още преди първия си работен ден. Причините – разходите за колеж нараснаха, много от младежите навлизат в своята първа работа с голям студентски дълг. Проучване от 2022 г. на Federal Reserve Bank на Сейнт Луис установи, че поколението Z е по-склонно, отколкото родените през 2000-та година на тяхната възраст, да имат студентски дългове и че поколението Z е с 13% по-висока задлъжнялост.
Американците не искат да учат в колеж? Какъв късмет!
Броят на работните места, за които се изисква висше образование, нараства от десетилетия. На база анализ на информация в LinkedIn и по-конкретно – на 3.8 милиона обяви за работа, публикувани в периода от 2017 г. до 2021 г., става ясно, че при 35% от работните места на начално ниво работодателят изисква поне три години опит. А ако кандидатът за работа се опита първо да стажува? Ще трябва да разчита на късмета си.
Проучване от 2021 г., проведено от Националната асоциация на колежите и работодателите в САЩ, сочи, че над 40% от стажовете са неплатени, а средното почасово заплащане на платените стажанти е само 20.76 щатски долара през 2020 година.
След като младите работници най-накрая пробият в корпоративния свят, те се сблъскват с друга жестока реалност: компаниите нямат интерес да им помагат да растат в кариерата. Много работодатели не обръщат абсолютно никакво внимание на насърчаването и развитието на способностите на младите служители, оставяйки ги до голяма степен да се оправят сами, докато се опитват да изградят кариера.
Проучване от 2014 г., проведено от Питър Капели – професор в училището „Уортън“ към Пенсилванския университет установява, че през 1979 г. младите работници са били обект на обучение средно по около 2.5 седмици годишно. През 1995 г. тази цифра е намаляла а до едва 11 часа на година, а в повечето случаи и по-малко. Питър Капели също така не открива доказателства, че нещата са се подобрили през следващите години.
Сега, с появата на изкуствения интелект, компаниите започват да автоматизират много рутинни операции, като премахват поставените под съмнение последни опити за „обучение“ на младите служители.
Министерството на труда в САЩ установи през 2014 г. 70% от фирмите са предлагали някакъв вид обучение на служителите, но то е било предимно за ръководни кадри и служители на средно ниво. Тази статистика е особено тревожна, отчасти защото формулировката „някакъв вид обучение“ е изключително неясно и може да се отнася до нещо толкова просто, колкото прочитането на наръчника за човешки ресурси. От друга страна 30% от фирмите не предлагат никакво обучение.
Вероятно някой специалист по темата ще предположи, че липсата на обучение се компенсира чрез така наречените програми за наставничество. Но това не е съвсем така. Официално такива програми са доброволни. Проучване на Националното бюро за икономически изследвания установява, че доброволните програми за наставничество водят до по-лоши резултати от задължителните и че тези, които най-много се нуждаят от помощта на наставник, са по-малко склонни да се включат в такива програми.
Това може да се дължи на факта, че културата на работното място често отчуждава тези, които търсят помощ (въпреки ползите от това), създавайки повсеместно усещане, че организациите не се интересуват от служителите си. В редовното проучване на Gallup сред американските работници, само 24% от анкетираните споделят, че техните организации се грижат за тяхното благосъстоянието, което е по-малко от 33-е процента през май 2021 г. и забележителните 49% през май 2020 година. Липсата на грижа очевидно се отразява на младите работници, които имат най-голяма нужда от кариерно развитие. От Workplace Intelligence – фирма за проучвания в областта на човешките ресурси, заявяват, че в анкета, проведена съвместно с Amazon през 2022 г., 74% от представителите на поколението Z са посочили, че обмислят да напуснат работата си, „поради незадоволителна подкрепа за изграждане на умения или липса на възможности за кариерно израстване.“
Защо да обучавате кадри, когато можете просто да включите ИИ?
Без обучение и без реално професионално развитие през последните години на младите работници им остава само един начин да се научат на работа – като започнат с грубата работа. На теория тези малки на брой работни места са предназначени да позволят на младите работници да се запознаят с по-прости процеси и да докажат, че са достатъчно компетентни, за да поемат по-сложни задачи. Често обаче резултатът от това е, че новобранците започват да губят смисъл от работата си. Тя няма значим принос към благосъстоянието на компанията и не е начин да се премине към следващото кариерно ниво. Но с навлизането на изкуствения интелект схемата е готова.
Младите хора ще се окажат в ситуация да почистват потока от грешки, които тези безлични инструменти за изкуствен интелект ще „изплюят“, знаейки, че ще получат по-малко признание, защото „работата“ е дело на машина.
Изкуственият интелект вече започна да отнема работни места на хора от всички възрасти, но корпоративна Америка пренебрегна по особен начин младите, а това означава, че ИИ ще удари най-тежко начинаещите работници. Необходимо е много работа, за да се създаде и „обучи“ голям езиков модел – типът изкуствен интелект, който поддържа ChatGPT и други подобни продукти. Но след като тази работа е свършена, за потребителите е много по-евтино да закупят новите технологични инструменти, отколкото да обучат истински човек. А последствията? На никого не му пука. За мениджърите, които смятат, че не носят абсолютно никаква отговорност за подпомагане на растежа и професионалното развитие на работниците, важното е единствено дали едно нещо е евтино и по-лесно.
Все пак мениджърите не казват, че съвсем не им пука за младите служители – най-подготвените в областта на технологиите ще се превърнат в наставници на новите машини. В действителност това означава, че младите хора ще се окажат впрегнати да почистват потока от грешки, които тези безлични инструменти за изкуствен интелект ще „изплюват“. Като те ще знаят, че ще получат по-малко признание, защото „работата“ е дело на машините. Това може да доведе до срив по отношение удовлетвореността от работата сред младите хора – те по никакъв начин няма да могат да докажат, че са способни да поемат работа с добавена стойност. Повишенията ще се превърнат в още по-голяма „игра на фаворити“, като най-добрите „истински“ задачи ще бъдат запазени за дипломатичните, а не за трудолюбивите работници.
Ето защо не е учудващо, че главните изпълнителни директори и висшестоящите са много по-ентусиазирани по отношение на интегрирането на ИИ на работното място, отколкото служителите на средно ниво. Данните, получени от проучване на Qualtrics, проведено през май и юни, показва, че 64% от ръководителите са посочили, че намират потенциалното въздействие на ИИ върху на работното им място за „вълнуващо“! Само 39% от служителите на първа линия са казали същото, а 46% определят технологията като „плашеща“.
Друго проучване на бостънската компания Consulting Group регистрира подобно разделение: 62% от изпълнителните директори са ентусиазирани от перспективата да използват ИИ на работното място, в сравнение с 42% от служителите на първа линия. Оптимистично настроените към бъдещото прилагане на ИИ твърдят, че след 10 години ще има нови професии, които в момента изобщо не можем да си представим. В същото време реалистите смятат, че е трудно да повярваме в подобна прогноза, като имаме предвид начина, по който корпорациите в САЩ внедряват новата технология – автоматизацията едва ли ще доведе до общество, в което повече хора ще имат повече икономически възможности.
Обучавайте децата – те са единствената ни надежда
Какво остава за младата работна сила на Америка? Какво прави един млад човек в офис, в който не е обучен, наставляван и не получава „истинска“ работа? Какво се случва, когато работни места в началото на кариерата, като въвеждане на данни и попълване на документи, се автоматизират и извършват от изкуствения интелект?
Иронията е, че според проучвания, когато компаниите инвестират в обучение и развиване на уменията на работниците си, те имат по-високи маржове на печалба. Въпреки тези доказателства, мениджърите трудно разбират смисъла от това да инвестират в служителите си. Изследователите Улрих Атц и Тенси Уилън от центъра „Стърн“ към Нюйоркския университет посочват, че в повечето случаи корпорациите не разполагат с методи за измерване на стойността на човешкия капитал и го възприемат единствено като обикновен разход за труд. Това означава, че мениджърите разглеждат служителите си като разходи за вода или електричество! Това е американската икономика на загниването – икономика, в която компаниите са принудени да намалят разходите, за да върнат повече пари на акционерите, твърдят Атц и Уилън.
Според анализатори на труда единственият начин компаниите да научат за опасностите от автоматизацията е да се запознаят с опита на Knight Capital’s – тя предпочела ИИ пред реална работна сила и това й струвало 440 млн. долара! Работата на хората може да бъде подобрена чрез ИИ, но решението те изцяло да бъдат заменени от изкуствен интелект изобщо не е далновидно. То вероятно е взето от късогледи счетоводители, които не могат да си дадат сметка за истинската стойност на човека. Струва си да се помисли дали инвестициите в ИИ не трябва да бъдат заменени с реални програми за обучение и менторство с финансови стимули.
Младите хора са изправени пред необходимостта да си направят сериозна равносметка – такава, при която растящите разходи за колеж и липсата на бъдещи възможности ще се сблъскат с корпоративна Америка, която не признава стойността на инвестирането в истински човешки същества. Резултатът ще бъде по-слаба икономика с по-малко хора, които да са готови да поемат реалните предизвикателства, породени от новите технологии. А от това ще загубят всички.
