Колкото повече човек слуша изявленията на лидера на БСП Корнелия Нинова, толкова повече се сеща за онзи лаф, че далавера е това, в което не участвам аз. А и корупция е това, в което не участвам. Откакто не е в управлението на страната, Нинова не е спряла канонадата срещу бившите си партньори от „Продължаваме промяната” и донякъде от „Демократична България”.
Само за няколко години Корнелия Нинова превърна Българската социалистическа партия от масова в бутикова и лидерска. В началото се опита да я поотвори и да привлече млади хора в редиците й, след което обаче изгони или принуди да се отдръпнат един по един младоците, на които уж обещаваше да даде път в политиката и кариерно развитие.
Отърва се и от всички, които според нейните страхове заплашваха по някакъв начин лидерския и пост. И
който не искаше доброволно да скочи от палубата,
беше безцеремонно изхвърлен зад борда.
В това начинание й помагаше вярна кохорта от двадесетина човека, които се превърнаха в нещо като нейна преторианска гвардия. Постепенно тези двадесетина човека взеха да се изживяват като олицетворението на партията, както и нейното съдържание, а Нинова – като техен непогрешим гуру. Те са в състояние от сутрин до вечер да обикалят телевизионните студиа и до припадък да повтарят тезите й, включително с нейната лексика и речник. А също така безпощадно да громят онзи, когото вождесата им е посочила с пръст. Като например президента Румен Радев. В негово лице Нинова вижда заплаха не само защото той се еманципира от влиянието й, но и защото й се струва, че посяга към лявото пространство, което очевидно тя смята за монопол на БСП, т.е. за свой.
Така тя видя заплаха за партията и себе си
в проекта „Продължаваме промяната” (а след това и в „Български възход”), за чийто политически баща беше сочен Радев, и не спря да ги напада и критикува, докато не стана ясно, че ще трябва да влезе в едно управление с тях.
Корнелия Нинова не можа да прости на президента и това, че иззе ролята на основна опозиция срещу управлението на ГЕРБ и стана враг номер едно на Борисов, за сметка на БСП в парламента.
Когато обаче получи вицепремиерски пост и три-четири министерства, Корнелия се кротна и влезе в ролята на загрижен за народа държавник, който сън не го хваща от чудене как да увеличи доходите на хората и да намали цените. Но всичко това след като направи бърза чистка и трудоустрои почти всичките си партийни партизани.
Най-нелепи бяха клетвите й, че и един патрон не е заминал за воюващата Украйна. На всички беше ясно, че българско оръжие се доставя чрез посредници и срещу съответните комисионни, ама нали трябваше да запази малкото останал й електорат, защото пак щеше да й потрябва. И то, както се видя, доста скоро.
Започнаха и безмерните хвалби колко лошо е управлявал Бойко Борисов с неговия порочен модел и как добре се справя, в интерес на народа, четворната коалиция. Също и как
никой досега не е управлявал по-добре икономиката
на страната, която някак си чудотворно изведнъж скочи на крака, заработи на пълни обороти и стана на първо място в ЕС.
Същевременно Корнелия Нинова пълноценно използваше ситуацията, че без гласовете на депутатите от БСП не може нищо да мине в парламента и извиваше ръцете на партньорите си. Дясната й ръка Георги Свиленски пък наляво и надясно ръсеше нелепицата, че с двадесет и няколко народни представители социалистическата партия имала по-голямо влияние в управлението на държавата, отколкото когато била с голяма парламентарна група от 80 човека.
Това, разбира се, беше пълен нонсенс,
тъй като по дефиниция всяка политическа формация се стреми да постигне колкото се може по-голямо представителство, за да управлява и осъществява идеите си, а не се радва, че е станала нечия присъдружна патерица и от немай къде й ходят по гайдата.
И докато Нинова и преторианската й гвардия самодоволно се изживяват като някакви съвременни робинхудовци, електоратът на БСП необратимо се топи, усещайки фалша и користта в поведението на лидера и хората около него. На тях обаче май не им пука особено – абонирани са за водаческите места в листите и винаги влизат в парламента, където си живеят нелошо, плюс още някакъв послушен пълнеж за натискане на копчетата за гласуване.
Кой знае защо лидерката смята, че водейки тази политика, ще съумее да сплоти
малкото останали избиратели на левицата.
По-точно тези, които все още гласуват за БСП, тъй като има много други, които просто си остават вкъщи, не намирайки своето представителство сред партиите на политическата сцена. Всъщност сплотява се, втвърдява се и се озлобява само кохортата около Нинова.
След като вече не са във властта, тя и личната й партия отново влязоха в ролята на твърда и безкомпромисна опозиция. И пак заговориха за паралелната държава, двойния аршин, корупционните схеми, лобистките закони и милиардите, които изчезвали някъде (странно е къде бяха те, когато БСП беше във властта).
Интересното е, че още когато пое БСП Корнелия Нинова сякаш се опитваше да копира авторитарното поведение на Борисов. Някои дори я определяха като „Борисов в пола”. Тя хем критикуваше лидера на ГЕРБ, хем някак си неистово се стремеше да бъде като него. И може да се каже, че успя. Както в момента партия ГЕРБ е заложник на политическото оцеляване на Бойко Борисов, така и БСП, или каквото е останало от нея, е превърната в
заложник на политическото оцеляване на Нинова
(и най-приближените й). Тя непрекъснато говори от името на партията, но всъщност говори от свое име и се съобразява само със собствените си интереси. Изглежда целта й е да се задържи на председателския пост до европейските избори догодина. Защо и тя да не продължи политическата си кариера като евродепутат по примера на предшественика си Сергей Станишев, без никой да й държи сметка какви щети е нанесла на социалистическата формация и в какво състояние я оставя?
Да му мислят тези, които ще дойдат след нея.
