Икономиката на еврозоната не е навлязла в рецесия през зимата, показват ревизираните данни на Евростат, публикувани на 20 юли. БВП на блока на еврото е останал без промяна през първото тримесечие на тази година спрямо последните три месеца на миналата. Това е малко по-добър резултат от предишната оценка за спад с 0.1%, който, в комбинация с намалението със същата величина в периода октомври-декември 2022-а предполагаше първата техническа рецесия след пандемията от КОВИД-19.
По оценка на икономисти, независимо дали БВП на еврозоната се е понижил или не през зимата, стопанската перспектива е за продължителна слабост. И след като въздействието на енергийния шок отмина, той даде път на спазъма от затягането на паричната политика. Което ще поддържа растежа хилав до края на 2023-а.
Най-голямата пречка пред растежа е промишлеността. Инфлацията също е сериозен проблем, въпреки че вече е почти двойно по-ниска от върховите 10.6% през октомври 2022-а.
Базовата съставка на индекса на потребителските цени през юни, от която са изключени перата с най-високи колебания като храна и енергия, се е повишила с 5.5% годишно, обяви на 19 юли Евростат. Първоначалната оценка беше за ръст от 5.4%, а майският резултат – 5.3 процента.
След сериозния спад на общия инфлационен индекс, паричните стратези на Европейската централна банка прехвърлиха акцента върху горната по-тясна инфлационна мярка, която се оказва и доста по-упорита. Последният резултат може да даде основание на централните банкери да продължат да качват лихвените проценти и през есента, въпреки доста по-умерените коментари на техни официални представители през седмицата.
В изявление на 18 юли шефът на нидерландската централна банка Клаас Кнот посочи, че базовата инфлация изглежда е достигнала върховата си стойност и всякакви акции след юли „са възможни, но в никакъв случай не и сигурни“. Подобен „инфлационен“ оптимизъм заяви преди него и заместник председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос.
Икономисти обаче очакват устойчива базова инфлация през лятото, която ще доминира дебата и ще принуди европейските парични стратези да направят последно лихвено увеличение през септември до върховите 4% годишно.
