Става въпрос за смяната на „вечния“ изпълнителен директор на изпълнителната агенция Веселин Василев, който от известно време е в болнични. Агенцията е „под шапката“ на транспортното министерство и по информация на „Банкеръ“ министър Георги Гвоздейков само чака завръщането на Василев в близките дни, за да го освободи от длъжността. Според осведомени източници това трябва да се случи съвсем скоро. Може би още утре, може би… „чак“ в началото на другата седмица.
По темата сме писали десетки пъти (куп други сериозни медии също), но ефект – никакъв. За последно отделихме време и място на проблема през януари – „В БДЖ никой не е за пенсия – нито локомотивите, нито началниците“, но до съставянето на „ротационното правителство“ „Денков – Габриел“, всичко продължи да си върви по старому. Тоест – никак да не върви.
Защо, всъщност, този проблем ни вълнува? Основанието е едно: за Европейския съюз и нормалните държави членки в Общността
жп транспорта е в основата на „Зеления преход“
и оцеляването на планетата.
За българската политическа (уж) класа и нейните представителни извадки в законодателната и изпълнителната власт обаче железниците са всичко друго, но не и бъдеще. Нито светло, нито мрачно.
Тъкмо по тази причина, колкото и милиарда да бъдат осигурени на пътническите железници, те просто потъват. А на повърхността – едно голямо нищо, което от време на време бива
лустросвано с някакви лъскави „нещица“.
Примерно – пускане в експлоатация на 15 нови локомотива, пускане на обществени поръчки за купуването на 20-30 нови вагона, рехабилитация на 30-40 километра жп „магистрала“ и т.н.
Връзката между така описаната действителност и темата на днешния ни разговор е съвсем пряка.
По статут Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ е:
- регулаторен орган в железопътния транспорт;
- национален орган по безопасността в железопътния транспорт;
- орган за контрол по прилагането на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.
За да изпълнява качествено и в срок тези свои задължения, агенцията има следните права:
– контролира достъпа до жп инфраструктурата и изпълнението на задълженията за обществени услуги;
– проверява изпълнението на изискванията за издаване на лицензии и разрешения;
– събира такси за
издаване на лицензии, разрешения и удостоверения за безопасност,
правоспособност и т.н.;
– води регистри и набира статистически данни за дейностите в железопътния транспорт;
– разработва и предлага на транспортния министър проекти на нормативни актове в областта на железопътния транспорт;
– контролира въвеждането в експлоатация на структурни подсистеми на железопътната система;
– предлага на транспортния министър мерки за предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии, засегнали железопътната инфраструктура;
– съгласува проектите за пресичане на железопътната инфраструктура с пътищата от републиканската пътна мрежа, местните пътища, улиците, тръбопроводите, кабелните и въздушните високоволтови и нисковолтови линии и т.н.
Открай време дори дечурлигата знаят, че след като си упълномощен да упражняваш държавнически правомощия на „чужд гръб“, задължително би трябвало да носиш и съответната отговорност. Както за качеството на свършеното от подопечните ти, така и за „техните“ гафове и провали.
Какво обаче се случва в „нашия“ случай? Кратко и ясно –
правомощия много, отговорности… никакви!
Веселин Василев е абсолютния доайен сред сънародниците ни на възлов пост в българския транспорт. Той управлява ИА „Железопътна администрация“ от близо 13 години, въпреки че от една петилетка насам би трябвало да е бодър пенсионер. Ключовият въпрос обаче не е „Колко и до кога?“, а „Как и защо?“
Достатъчно е човек да види през последните 10 години
колко локомотива се самозапалиха,
колко вагона дерайлираха, колко композиции бяха отменени или просто отпаднаха от „Графика за движение влаковете“…
Вярно – ровене и търпение му е майката, но случи ли се – веднага на човек му става ясно що за регулатор е ИАЖА, защо нейният шеф е несменяем от известно време и пр.
За да не бъдем обвинени, че отново си дрънкаме празни приказки по нечия поръчка, един-два примера (който иска – може да се запознае с конкретните правомощия на все още директора Василев тук).
Помни ли някой как директорът на ИАЖА Веселин Василев преди години реши проблема на „БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) с липсата на подвижен състав?
Адски „семпло“, въпреки че в нормална държава това нямаше да мине и да замине просто така – просто…
пусна отново в движение спрените латвийски мотриси.
Според протокола, тези композиции, Серия 32, са доставени през периода 1970 и 1979 г. и са свалени от движение от предшественика на Василев – Симеон Ананиев, защото – след 30 и кусур години нечовешка експлоатация, електрическите им инсталации взеха да се разпадат по време на движение и да „самозапалват“ вагоните.
Колкото и да е странно, тези мотриси и днес продължават да обслужват дестинации като София – Мездра и Русе – Горна Оряховица, като „по технически причини“ или тръгват със закъснение, или спират някъде по пътя.
Веселин Василев беше „регулаторът“,
пуснал в движение „ония“ 30 турски спални вагона,
за които всички знаехме, че не отговарят на българските и европейските стандарти. Вярно, тогава въпросните вагони все още не бяха произведени, но след 2013 г. те на бърза ръка доказаха „параноята“ ни – започнаха толкова често да дефектират, че половината от тях бяха вдигнати „на трупчета“ за доста дълъг отрязък от време. Заради „технологични несъответствия“, меко казано.
Бихме могли да припомним още десетки факти, доказващи че Веселин Василев се вживява повече като оперативен мениджър на БДЖ-ПП, а не оправдава заплатата си като регулатор и шеф на ИАЖА. Особено,
когато стане дума за ремонт на локомотиви и вагони!
Защо тогава нито един министър не пожела да го премести там, където на човека са му силата и страстта?
Ето как стигнахме и до втората причина, поради която посягаме към темата за кой ли път: кои са неофициалните номинации за поста „Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“?“
По наша информация, в транспортното министерство все още умуват измежду три неофициални, но достатъчно силни номинации.
Единият от претендентите е бившият шеф на БДЖ-ПП Любен Нанов, който управлява дружеството от 2019 г. – по времето на кабинета „Борисов – 3“ – и беше освободен от коалиционното правителство на Кирил Петков в края на 2021 година.
Вторият „номиниран“ е непримиримия борец за жп правдини из социалните мрежи Варужан Апелян. Той е железничар от кариерата, отдавна е освободен от БДЖ (заради някакъв конфликт) и живее в Белгия, но следи изкъсо състоянието на жп транспорта в родината.
Третият кандидат за поста е Даниел Недялков. Той също професионалист от кариерата – железничар, дългогодишен служител на „Железопътна агенция“ и бивш директор на нейната Главна дирекция „Железопътна инспекция“.
Ами сега?
