Няма загубени средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и оперативните програми. Единствената загуба за 2022 г. е от фондовете със средствата за териториалните планове, които бяха в размер на 97 млн. евро. Причината – плановете не бяха подадени навреме.
Това съобщи министърът на финансите Асен Василев пред депутати от парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, където отговаря на въпроси за напредъка на програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз, Националния план за възстановяване и устойчивост и управление на риска от загуба на европейски средства.
Според Асен Василев общините не са успели да си изпълнят ангажиментите по проектите навреме и това е една от причините да бъдат загубени средствата по Плана.
По думите му по териториалните планове не само че не е свършена работа „за една стотинка“, но не е говорено с хората в регионите и не е направена необходимата стратегия за развитието им, така че средствата да бъдат усвоени.
Той обясни, че вече са започнали срещи и дискусии с кметовете по места и те ще приключат в края на август 2023 година. След това до края на годината се очаква идейните проекти да бъдат завършени и приети.
Министърът уточни, че и във ВИК сектора също има загуба, но тя е включена в справката за 2023 година.
Василев посочи още, че средствата по програмите, които трябва да бъдат разпределени до края на годината, са 552 млн. евро. Той обясни, че сумите са разбити по различни отрасли и трябва да се направи инвентаризация кои проекти са рискови и къде има заместващи проекти, които могат да бъдат използвани.
Асен Василев коментира, че в сектор „Земеделие“ има риск за парите по новите програми, защото директните плащания на площ са започнали през май 2023 г., което поставя под риск всички плащания към земеделците.
Министърът уточни, че затова са започнали експресна работа, за да гарантират изплащането на средствата. Според Василев има риск и за изплащането на средствата за малки проекти, като общият им размер е 50 милиона евро.
Финансовият министър обеща и че след като се избере шеф на Сметната палата, всички контролиращи структури на държавата ще се обединят в един съвет, за да се уточнят методиките. Той обясни, че това вече е правено и пак ще бъдат събрани всички титуляри, за да изработят методика и да изчистят неяснотите. Той предложи и въвеждането на типови договори и типова документация, за да се облекчат всички заинтересовани страни.
На въпрос дали България ще успее да получи заложените средства по Плана за възстановяване и устойчивост, министърът обясни, че в момента се предоговаря изплащането на средствата на няколко етапа и бе категоричен, че средствата ще бъдат усвоени.
„От всички 66 мерки, които трябваше да бъдат изпълнени до декември 2022 г., ние заварихме изпълнени само 33 мерки“, допълни Василев. Той посочи, че 16 от тези 33 мерки са свързани със законопроекти, 12 са внесени в Народното събрание и се движат с различно темпо и ще бъдат приети до края на септември, 3 мерки ще бъдат изпълнени тази седмица с гласувания на парламента и 3 мерки са свързани с финализиране на законопроекти. Министърът добави, че има и един приет законопроект, който обаче не отговаря на изискванията и трябва да бъде отворен и преразгледан отново.
На въпрос дали антикорупционното законодателство, заложено като необходима реформа в Плана за възстановяване и устойчивост, е съгласувано с министерството на правосъдието, Асен Василев обясни, че това все още не е направено, но е възложено.
По време на заседанието депутатите обсъдиха и декарбонизацията на България. Финансовият министър посочи, че процесът на декарбонизация не трябва да застрашава енергийната система на България. Според него еднозначен отговор на въпроса дали декарбонизацията ще застраши сигурността ни, ще имаме до края на август 2023 година.
„Съдбата на мините зависи от това какви са намеренията на инвеститорите за техните частни централи, а на тези инвеститори държавата не може да каже какво да правят със собствеността си и как да се включат в държавната енергийна политика“, обясни Василев.
„Моето лично мнение е, че държавата няма право да казва кои централи трябва да работят и кои не. Предлагам процентно въглеродните емисии да бъдат намалени, като работят например само през зимата, идеята ми е да останат да работят, а не да се нарязват за скрап“, заяви Василев.
Той обаче припомни, че парламентът е отхвърлил този процентен подход и министерството на енергетиката търси други варианти за декарбонизация на енергетиката.
„Всички знаем, че страната ни изнася в критични моменти енергия и по този начин се явяваме като балансьор на недостига на енергия в цяла Европа. Затова е редно мините да останат да работят на процентен принцип в критичните зимни месеци“, обясни още Василев.
Той обяви и че ще бъдат вкарани нови проекти и ще се влеят нови средства, които да помогнат на енергетиката.
На въпрос колко пари е предвидило финансовото министерство за преустрояване на хората, които ще останат без работа в застрашените въгледобивни региони, министърът отговори, че трите застрашени от декарбонизацията региона ще получат 862 млн. евро от Европейския съюз. Освен това тези региони могат да бъдат допълнително подпомогнати и със средства от републиканския бюджет.
