Джейми Даймън ръководи американският банков лидер „Джей Пи Моргън Чейз“ повече от 17 години. През това време той е увеличил четворно цените на банковите акции и е покорил легиони с откровени коментари и отделни критични забележки към икономиката, регулаторите и политиците. В момента, на фона на доста по-неубедителните печалби на Уолстрийт, на растящите разходи и хилядите съкратени работни места, служителите от финансовия сектор споделят, че искат Даймън да им бъде шеф.
Около 60% от почти 600 участници в последната анкета на „Маркетс лайв пълс“ посочват, че искат да работят под ръководството на Даймън сред лидерите на шестте най-големи американски банки. Това не означава, че работещите на Уолстрийт не критикуват него или другите банкови босове. Почти половината от анкетираните, които представляват широк кръг инвеститори и банкери в Съединените щати и зад граница, обвиняват главните изпълнителни директори за високите разходи и съкращенията, които оказват натиск върху сектора. Самият Даймън пък дава и друг повод за оплаквания на собствените си служители: редом с другите шефове той притиска персонала да се върне в офисите, въпреки че доста работници заплашват да сменят работата си или пък вече са го направили, ако мениджърите ги принудят да работят присъствено.
Шефката на „Ситигруп“ Джейн Фрейзър има по-лежерен подход към престоя в офисите, което вероятно й отрежда второто място на най-популярен банков лидер с 13% подкрепа от вота – сериозно разстояние от резултата на Даймън. Фрейзър, която е първата жена ръководител на голяма американска банка, пое кормилото на „Ситигруп“ преди малко повече от две години и направи сериозна промяна на банковата култура. Само дни след встъпването си в длъжност тя обяви, че по-голямата част от персонала ще може да работи от дома по два дни седмично.
Трети в класацията на любимите банкови шефове е Джеймс Гормън на „Моргън Стенли“ с 11% желаещи да работят за него от участниците в проучването. Тяхното време обаче изтича, защото Гормън вече обяви, че скоро ще се пенсионира.
Доста по-ниска е подкрепата за Брайън Монихън на „Бенк ъф Америка“ и Дейвид Салъмън на „Голдмън Сакс груп“ (малко под 10 процента). Монихън никога не е бил знаменитост като някои от своите партньори, но пък тихо и незабелязано извади „Бенк ъф Америка“ от батака след световната финансова криза от 2008-а и я върна към растеж. Салъмън, чийто личен живот включва изявите му като диджей на електронна музика, пък продължава да печели доверието на собствените си служители въпреки финансовите неблагополучия, довели до 58% спад на печалбата през миналото тримесечие. (Според говорител на „Голдмън Сакс груп“, Салъмън не е влизал в ролята на диджей от миналото лято, а банковите акции са успели да се закрепят и да поскъпнат след 19 юли когато групата публикува финансовите си резултати).
Най-малко симпатизанти (под 5%) има лидерът на „Уелс Фарго“ Чарли Шарф, който остава най-дребният играч на терена на големите. Междувременно, Шарф и екипът му продължават да разчистват скандалите и проблемите, пуснали дълбоки корени по време на управлението на неговите предшественици.
Междувременно, служителите от финансовия сектор продължават да се тревожат от състоянието на нещата: 50% от тях са загрижени за работните си места, а малко над 33% са доста по-изплашени от обикновено. Все пак, половината от участниците в обзора на „Маркетс лайв пълс“ очакват едрите американски банки да се стабилизират, а 29% се надяват да спечелят повече от всякога през второто полугодие.
