Поради отпадналите мерки за събираемост Министерството на финансите не подкрепя бюджета в този му вид.
С тези думи министърът на финансите Асен Василев коментира второто гласуване на държавния бюджет в парламентарната комисия по бюджет и финанси.
То приключи в 23.30 часа, след като започна в 13.00 часа.
С гласуванията си депутатите са направили така, че сега няма да могат да се съберат необходимите приходи, за да се направят заложените разходи, обясни Асен Василев.
Деян Николов от „Възраждане“ прехвърли вината на финансовия министър – той не можел да иска да направи бюджет на база проектозаконодателство, а трябвало само на прието законодателство.
Асен Василев му отговори, че това е можело да бъде възможно, стига миналата година депутатите да бяха гласували Закон за бюджета.
В хода на гласуванията имаше случай, в който финансовият министър обяви, че след въпросния вот на депутатите следва Народното събрание да отмени решението си от 9 декември 2022 г., което казва, че всички български фирми получават компенсации за цената на електроенергията си над 200 лева на мегаватчас. Причината – след решението на народните представители от бюджетната парламентарна комисия държавата вече няма да има източник откъде да изплаща съответната компенсация.
Не бе прието и предложението на Министерството на финансите, когато клиент или получател на кетъринг услуга не получи фискален бон за нея, да има право да не заплати стойността й. Министър Асен Василев обясни, че това е мярка, която изключително успешно функционира в сферата на ресторантьорския бизнес в Гърция и помага на държавата в борбата със сивата икономика.
Румен Гечев от „БСП за България“ заподозря, че тя може да се използва за рекет върху бизнеса и представи следния сценарий – групичка влиза в ресторант, вечеря, след това си иска сметката, но не дочаква сервитьора, отишъл да я вземе и донесе, а става и си тръгва, без да плати. После обаче твърди, че не си е платила за вечерята, защото не са й предоставили касов бон.
Венко Сабрутев от ПП-ДБ обясни, че това е мярка, която цели, когато човек отиде в ресторант и плати за пица 12 лева, да е сигурен, че 2 лева от сумата му, ще отиде в хазната. От „Възраждане“ обявиха, че примерът му е несериозен и в крайна сметка мярката отпадна.
Йордан Цонев от ДПС, който гласува против отмяната й, подчерта, че е крайно време бизнесът да се научи, че ниските данъци трябва да се плащат, а не да дава пари на едни или други консултанти, които да го учат как да не си плаща данъците. Той подчерта, бизнесът практикува масов спорт да си крие ниските данъци, а депутатите се чудят как и откъде да вземат по 2 лева за фиска, избиват се да правят предложения и да вкарват държавата в борчове. Депутатът от ДПС подчерта и че му е омръзнало, когато отива в заведение да го питат как ще плати – дали кеш или с карта, защото по думите му така ресторантьорите ловко си спестявали издаването на фискалния бон. По този повод възникна отново дискусия в парламентарната комисия, като Тошко Йорданов от ИТН настоя, че навсякъде в Европа на клиентите в ресторантите им предоставят избор между плащането в брой или по банков път.
По време на гласуванията на отделните параграфи възникваха и други – различни въпроси, несвързани конкретно с начина на увеличаване на приходите в хазната, като например защо предложение на министъра на културата също трябва да се гласува в проектозакона за бюджета.
По този повод министър Василев обясни, че от 18 години съществува законова разпоредба да се създаде Фонд за радио и телевизия, който да направи финансирането на БНР и БНТ независимо. Въпреки това 18 години в Закона за бюджета няма предвидени за това средства и това е причината и до днес да няма фонд. Депутатите отхвърлиха предложението с мотива, че финансирането на подобна структура трябва да стане не с гласуването на бюджета, а през решение на Министерския съвет.
Друг въпрос, който предизвика дискусия сред депутатите, бе създаването на възможността посттерминалите в отделните общини да приемат разплащания и с банкови карти, издадени в чужбина. Депутатът от ИТН Тошко Йорданов заподозря, че това се прави с цел възлагане на обществена поръчка за създаване нов софтуер, която да бъде спечелена от фирма, близка до Божидар Божанов или до Калина Константинова. Министърът на финансите обясни, че за да стане възможно българин, живеещ в Канада, да си плати данъците в българската община, не е необходимо писане на нов софтуер, а разрешение, което общините да поискат от съответните банки, така че през посттерминалите им да се приемат и преводи от карти, издадени в чужбина.
Друга мярка, предизвикала дискусии, бе задължението да се разкрива банковата тайна по искане на директора на териториална агенция на НАП, при положение, че това е поискано от публичен изпълнител. Тошко Йорданов определи мярката като брутална финансова полиция в лицето на министъра на финансите. От екипа на финансовото министерство обясниха, че става въпрос за европейска директива – 2010-24, която се вкарва в данъчния закон, така че органите по приходите на НАП да бъдат задължени да обменят информация с други страни членки на ЕС за банкови сметки и движения по тях на определени лица, срещу които текат производства.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Бранимир Балачев обяви, че разкриването на банковата тайна трябва да стане с разрешение на съда у нас, но министърът на финансите му обясни, че има императивно задължение тази информация да бъде предадена на органите, които я изискват.
