Китай е на второ място сред експортните ни партньори извън Европейския съюз

Потенциални сектори на сътрудничество са автомобилостроене, селско стопанство – производство на етерични масла и вино, фармация и други.

Нов посланик ще представлява България в Китай. Андрей Техов обсъди с председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов възможностите за развитие на двустранните търговско-икономически отношения с втората по големина икономика в света, съобщиха от работодателската организация.

Цветан Симеонов е запознал Андрей Техов с резултатите от наскоро приключилото обучение в Китай на делегация на БТПП от представители на ръководството, служителите и партньорите на Палатата. Паралелно с обучението са били  осъществени полезни делови контакти с фирми и институции в градовете Пекин, Нинбо и Шаоксинг.

На срещата са дискутирани още двустранния стокообмен и потенциални сектори на сътрудничество между България и Китай, сред които са автомобилостроене, селско стопанство – производство на етерични масла и вино, фармация и други.

По данни на Министерство на икономиката и индустрията Китай заема водещо място във външната търговия на България, като се нарежда на второ място сред експортните ни партньори извън Европейския съюз (след Турция). Българският износ се състои главно от рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които формират над 70% от износа ни за азиатската страна.

Председателят на БТПП е акцентирал върху отличното сътрудничеството на Палатата с Посолството на Китай в София, както и с партньорите от Китай – Китайския съвет за насърчаване на международната търговия (CCPIT) и с Международната търговска палата „Пътят на коприната“.

Цветан Симеонов е представил пред посланика Единния търговски регистър на БТПП, както и възможността за издаване на сертификати и референции за статута и финансовото състояние на регистрираните фирми, които да ги легитимират пред чуждестранни партньори, митници, банки, посолства, държавни органи, за участие с търгове, конкурси и други, уточняват от палатата.

Дискутирана е още необходимостта от ускоряване на процедурата за назначаване на нов ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси на България в Пекин. Посланик Техов е изразил своята готовност за активизиране на двустранните търговско-икономическите отношения и за засилване на сътрудничеството по региони.

През последните години търговията с Китай расте.

Принос за това имат и износа и вноса между двете страни. През миналата година двустранният ни стокообмен е бил в размер на 4.18 млрд. щ.д. при 3.49 млрд. щ.долара. Търговското салдо обаче е отрицателно за нашата страна. Намалението на българския износ през миналата година се дължи главно на спад от 80% при износа на рафинирана мед и медни сплави за Китай (през 2022 г. износът на рафинирана мед и медни сплави за Китай е на стойност 134.7 млн. щ.д., докато за 2021 година износът на рафинирана мед и мед медни сплави е бил на стойност 698 млн. щ.д.). Делът на рафинираната мед и медните сплави в износа на България за Китай спада от 52.8% през 2021 година на 16.5% през 2022-а.

През първите три месеца на 2023 г. стокообменът между България и Китай възлиза на 1.01 млрд. щ.д. като отбелязва спад от 4.5% спрямо същия период на миналата година. Българският износ възлиза на 282.7 млн. щ.д., като отбелязва увеличаване с 16%, а вносът от Китай е в размер на 729.56 млн. щ.д. (спад в размер на 10.8%).

Българският износ все още се ограничава в рамките на малък асортимент от стоки. Традиционни български продукти като вина и етерични масла остават слабо представени.

Вносът от Китай е разнообразен. Сред основните стоки по вноса от Китай традиционно сe нареждат частите и принадлежностите за мотоциклети и велосипеди, машините и апаратите за кондициониране на въздуха, осветителните тела, електронагревателните апарати, арматурни артикули и други.

В сътрудничеството си с Китай нашата страна се стреми към привличане на сериозни китайски инвестиции в сектори, в които имаме традиционни предимства и такива, които осигуряват висока добавена стойност и повишена конкурентоспособност на икономиката – машиностроене, автомобилостроене и производство на авточасти, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, туризъм. апаратите за кондициониране на въздуха, осветителните тела, електронагревателните апарати, арматурни артикули и други.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че първата задача на новото Народно събрание трябва да е изборът на нов ВСС, който да излъчи нов главен прокурор?

Подкаст