Добро утро, Бюджет 2023! След дълги безсмислени денонощни заседания, рано сутринта на 28 юли депутатите сглобиха финансовата рамка на страната за оставащите пет месеца до края на годината.
След различни предложения, контрапредложения – отменяни и пак приемани, основателна сръдня на финансовия министър Асен Василев и „пожарна“ намеса на партийните лидери от „Ротационната сглобка“, парламентът прие на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2023 година. Управляващите изразиха възторга си от този вид на план-сметката на държавата, но не са никак малко и експертите, според които разходите са ясни и ще бъдат направени,
докато събирането на част от приходите е доста съмнително.
Министърът на финансите Асен Василев изрази задоволство от приетите текстове. Бюджетът е в първоначално зададените параметри – с 3% дефицит, със сериозна капиталова програма, с едно преразпределение на част от капиталовите разходи към допълнително заплащане, което парламентът гласува, в размер на около 300 млн. лева. Така финансовият министър очерта план-сметката на държавата след парламентарното заседание, започнало в четвъртък (27 юли) и продължило близо едно денонощие. Той е доволен и от това, че в голямата си част фискалните мерки са запазени така, че приходите да бъдат събрани.
Заложените приходи, помощи и дарения в Бюджет 2023 са в размер на 40.811 млр. лева. От тях планираните данъчни постъпления са 35.559 млрд. лв., неданъчните – 5.251 млрд. лв., а помощите и даренията – 500 000 лева.
Срещу тях са заложени разходи в общ размер на 22.252 млрд. лева. Текущите харчове са 18.553 млрд. лв., в т.ч. за персонал – 8.628 млрд. лева. А
капиталовите разходи са фиксирани на 3.516 милиарда.
Предвидени са бюджетни взаимоотношения (трансфери) общо за 22.545 млрд. лв., в т.ч. за общините – 7.016 млрд. лева. Държавното обществено осигуряване „струва“ 10.573 млрд. лв., а Националната здравноосигурителна каса – 2.714 млрд. лева.
Вноската, която страната ни трябва да направи в общия бюджет на Европейския съюз, е 2.042 млрд. лева.
В крайна сметка бюджетното салдо в тази финансова рамка е отрицателно и е в размер на 6.016 млрд. лева.
С приетите текстове са осигурени средства за увеличение на възнагражденията в редица министерства и други ведомства, каквито са МВР, ДАНС, НОИ и други.
За увеличаване с 10% на
основните заплати в системата на МВР от 1 август,
както и за допълнително увеличение със 100 лв. на основните възнаграждения за някои длъжности (включително за други плащания за персонала), са отпуснати 150 млн. лева.
За работещите в Министерството на здравеопазването – и по-специално за Центровете за спешна медицинска помощ и за Регионалните здравни инспекции – за увеличение на заплатите от 1 август и за дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала, са предвидени 30 млн. лева.
Заделят се 1.7 млн. лв. за вдигане на месечната помощ за деца от центрове за настаняване от семеен тип. За дейности по асистирана репродукция са заложени 2 милиона.
Министерският съвет получи възможността да одобри допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 7.830 млн. лева. Парите ще се използват за увеличение на заплатите в Националния осигурителен институт (НОИ) от 1 август.
Депутатите направиха промените в данъчните закони, които предизвикаха доста коментари. Например,
парламентът прие регистрираните по ДДС лица,
които са предприятия по Закона за счетоводството – търговци, юридически лица, предприятия и др., в случаите, когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми), надхвърля 50 000 лв., да декларират наличността за съответното календарно тримесечие. Това става в срок до края на месеца, следващ тримесечието.
Поотделно се декларират данните за наличните парични средства в касите; размера на наличните в касите вземания (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица; размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
Много дискусии предизвика и това, че
заплатите в предприятия с над 100 души
трябва да се изплащат само по банков път.
Депутатите приеха да не се плащат такси за обслужване и теглене от базова сметка, в която постъпват трудови възнаграждения. Това, според финансовия министър, е съгласувано с банките.
Народното събрание гласува още да се разшири кръгът на случаите, при които съдът може да постанови разкриване на банковата тайна. Това вече ще става и по искане на публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане.
