Георги Гвоздейков, министър на транспорта и съобщенията, пред „БАНКЕРЪ“ – част I
Г-н Гвоздейков, поехте управлението на сектор „Транспорт“, който очевадно не е в добро състояние, и веднага предприехте срещи за разрешаване на горещи проблеми. Бихте ли очертали основните 3-4 направления, по които ще съсредоточите усилията си като министър?
– Фокусирани сме върху изготвянето на плана за преструктуриране на „Български пощи“, който ще представим на ЕК веднага след като е готов – предварителният вариант – до края на юли, а окончателният – в първата седмица на септември. Одобряването му от ЕК е задължително условие, за да може предоставеният на дружеството временен заем от правителството в размер на 50 млн. лв. да бъде преобразуван в капитал. Този план ще предложи нов финансово-управленски модел, който да позволи правилно отчитане на разходите към съответните приходи, коректно определяне на компенсациите за услугите от общ икономически интерес и държавна помощ, както и управление на доходността от различните услуги. Предстои също да бъде направена нова продуктова стратегия, както и да се модернизират софтуерните и хардуерни системи на дружеството.
Дружеството се подготвя за изпълнение на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, така че да бъдат стартирани към момента на получаване на разрешение за използване на предназначените средства. Правят се разчети на бюджет и ресурси за откриване на съвременна куриерска услуга в максимални кратки срокове. Допълнително се подготвя и предоставянето на редица административни услуги за населението, които са особено важни и необходими в по-отдалечените населени места.
За модернизацията на железниците целта ни е бързо провеждане на процедурите и сключване на договорите за доставка на подвижния състав по Плана за възстановяване и устойчивост. До момента, в който ще разполагаме с тях, обмисляме да наемем няколко влакови композиции и да ги пуснем по основните направления.
Колкото до спешната помощ по въздух, това е въпрос, с който съм лично ангажиран и по който също ще работим активно.
Един от тежките проблеми, които наследихте, е брожението на автомобилните превозвачи срещу повишаването на тол таксите и разширението на обхвата на платената пътна мрежа. Ще лобирате ли пред МРРБ да бъдат приети облекчения за превозвачите?
– Първите работни срещи, които проведох, бяха с транспортния бранш. Те поставиха пред нас актуални проблеми, за които стана ясно, че за да се решат, трябва съвместна работа на повече от една институция. Такъв например е въпросът за тол системата. С министъра на регионалното развитие и благоустройството вече работим заедно за решаване на въпроса. Убедени сме, че с диалог можем да намерим баланс и трайно решение на проблема.
Граничните пунктове са традиционни бариери пред свободната търговия и транзита. И докато по тези с Турция има мъничко подобрение, то тези с Румъния са все по-висока бариера за превозвачите. Какви мерки ще предприемете за отпушването на основните ГКПП с Румъния? Какво още би могло да се направи за подобряване на преминаването през всички ГКПП с Турция?
– Основен приоритет за нас е присъединяване на страната към Шенгенското пространство преди края на 2023 г.Работим усилено, за да отговорим на изискванията на европейските партньори за укрепване на граничния контрол, като се създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, които ще допринесат за общата сигурност на европейските граници. В средата на юли на работно посещение в Румъния на министър-председателя и делегация, в която и аз взех участие, беше обсъден напредъкът на съвместните транспортни проекти, което е предпоставка за активизиране на диалога по важни двустранни въпроси.
Усилията ни са насочени към възобновяването на фериботната линия Русе – Гюргево, която се очаква да облекчи с 25% трафика по моста. Знаете, че ние сме изпълнили всички процедури и имаме пълна готовност, но към момента румънската страна не дава ясен отговор кога ще отвори граничния пункт на своя територия.
С Турция работим по изграждането на нов граничен железопътен преход в района на Лесово, който да разтовари трафика на Свиленград – Капъкуле. Планираме да възстановим жп линията Ямбол – Елхово, която не функционира от 2011 г., и да я продължим до Лесово и турската граница. Вече е открита обществената поръчка за изготвяне на прединвестиционно проучване, което трябва да предложи най-добрите варианти за трасе. След това ще търсим финансиране от Кохезионни фондове или по линия на Зелената сделка.
Знаете, че в особено тежко положение е железопътният транспорт у нас и вече предприехте някои важни мерки за промяна на тази посока. Според Вас спрените обществени поръчки за доставка на недоказано потребен подвижен състав, за което и „БАНКЕРЪ“ многократно писа, няма ли да доведе до загуба на средства по ПВУ?
– Правим всичко възможно да не се стигне до загуба на средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Прекратени са обществени поръчки след установяване на нарушени процедури и незабавно бяха назначени комисии, които да преработят и оптимизират документациите по тях, като целта е още през август обществените поръчки да бъдат обявени отново, а до края на 2023 г. да имаме сключени договори.
Какви трябва да бъдат новите пътнически влакове?
– Не бих искал да коментирам техническите параметри на подвижния състав, защото това е работа на експертите, които месеци са работили върху документациите. За мен е важно новият подвижен състав да отговаря на изискванията за оперативна съвместимост по европейските стандарти и да гарантира високо ниво на безопасност и комфорт за пътниците.
Как ще процедирате спрямо забавените договори за ремонт и поддръжка на мотрисите „Сименс Дезиро“ с „Алстом“ и на 15 пътнически вагона във „ВЗ – Интерком“, Дряново? Изобщо – какво е мнението Ви за обновяване на част от вагоните в жп заводи у нас?
– Състоянието на подвижния състав на БДЖ е такова, че изпълнението на тези два договора е от належаща необходимост. При евентуално прекратяване на договорите в крайна сметка основният потърпевш ще бъде крайният потребител. Затова е важно добре да проучим ситуацията преди да взимаме крайно решение.
Досега сме видели, че забавянето в изпълнението и по двата договора е документално оправдано с представени сертификати за форсмажор. По този повод сроковете на договорите са удължени и ръководството на БДЖ е в постоянна комуникация с изпълнителите. Ние също провеждаме срещи на ниво министерство, за да намерим най-добрия вариант в тази ситуация.
Договорът за модернизация на 15 пътнически вагона е сключен в края на април 2021 г. и се изпълнява със значителна забава. Вече приключиха изпитанията на едва първия вагон в Румъния, а след това предстои неговата сертификация. Имаме уверение от изпълнителя, че до края на следващата седмица ще подаде документи за сертифициране от ИА „Железопътна администрация“. Той също е заявил, че до края на годината може да завърши общо 5 вагона. Разбира се, ако продължи забавянето в изпълнението – не ни остава друго, освен да прекратим договора.
По другият договор за извършване на техническа поддръжка на дизелови и електрически мотрисни влакове досега е извършен основен ремонт само на 12 мотриси. Към момента се прави планова поддръжка на мотрисните влакове, но плановите ремонти се извършват със значително забавяне. Ръководството на БДЖ е в постоянна връзка с изпълнителя за предоговаряне на графиците за изпълнение, които да компенсират закъсненията. Ако това не може да стане – и тук влизаме в същата хипотеза с прекратяване на договора.
Не е ли редно повече средства да се инвестират в обновяването на грохналата жп мрежа у нас, вместо за доставка на нови влакове? И изобщо, според Вас – доставката на влакове не трябва ли да е работа на жп компанията, която ще сключи дългосрочен договор с държавата за превоз на пътници с жп транспорт след около година, а не на МТС?
– Необходимо е да се инвестират средства както в обновяването на жп мрежата, така и в доставка на нови влакове и нов подвижен състав. Двата аспекта са взаимосвързани и инвестирането преимуществено в инфраструктура за сметка на инвестиции в подвижен състав създава дисбаланс в цялата железопътна система и не предполага съществено подобряване на услугата.
Смятам че държавата е чакала прекалено дълго и отдавна е трябвало да инвестира повече във влакове, защото сме се докарали до ситуация, в която над 75% от влаковете са над 35-годишни, а други 15% са над 40-годишни.
Какво е мнението Ви относно либерализацията на пътническия жп транспорт в България? Предстои обявяване на нов конкурс за избор на жп оператор, който да извършва обществената услуга превоз на пътници с жп транспорт. Смятате ли, че това отново трябва да е само един жп превозвач, както досега? Не е ли назрял моментът за отдаването на някои основни и туристически жп линии на концесия?
– Новият договор за обществена услуга за железопътен превоз ще бъде възложен чрез открита, недискриминационна и състезателна процедура. Обхватът му ще бъде определен на базата на пазарна оценка, част от която ще бъдат – оценка на търсенето; оценка на това какви услуги биха могли да бъдат предоставени от отворен достъп/търговски оператори за покриване на това идентифицирано търсене; оценка на това дали за постигане на целите на политиката за обществения транспорт може да се използва мярка, която нарушава конкуренцията в по-малка степен от възлагането на договор за обществена услуга за железопътен превоз.
МТС е открило процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Пазарна оценка за железопътния сектор, определяща обхвата на задължението за извършване на обществена услуга съгласно новия договор за обществена услуга за железопътен превоз“. Към момента се извършва оценка на постъпилите оферти. Възлагането на новия договор ще вземе предвид резултатите от пазарната оценка и договорът ще бъде сключен съгласно действащото към момента законодателство.
Следва продължение…
