Министерството на земеделието и храните работи за предлагане на краен продукт за потребителите и за развитие не отделно на овцевъдство или говедовъдство, а за производството на плодове и зеленчуци, на месо и мляко, на мед. „Ние работим за пазарен успех“, отбелязва министър Кирил Вътев. В тази посока са и промените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България. А целта е повече плодове и зеленчуци на масата на потребителя, повече мляко и млечни продукти, повече месо и месни продукти и повече пчелни продукти. „Това са четири стратегически продуктови групи, по които работим. Затова са сформирани и Консултативните съвети – поставяме и решаваме проблемите“, подчерта министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.
И всеки сектор трябва да осъзнае мястото си в агрохранителната верига. В тази връзка най-важното е крайният продукт на пазара.
Анализ на взаимоотношенията по агрохранителната верига на млякото от полето до масата ще е единствената точка в дневния ред на следващото заседание на Консултативния съвет по млякото. Ще търси заедно с всички участници в сектора отговора на въпроса: „Как е структурирана веригата и къде се разпределя добавената стойност“. Ще се направи анализ на пътя на българските продукти до масата на потребителя, както и на вноса. „Искаме да отговорим на въпроса как страните по веригата да имат повече доверие помежду си и да има симбиоза между тях“, подчертава министър Вътев.
Сравнителната справка за производството на мляко от последните няколко години очертава негативна тенденция на намаляване на производството на прясно краве, овче и козе мляко и увеличаване на вноса. Така че като основна задача, която Консултативният съвет по млякото си поставя, е да се потърси подход как тази тенденция да бъде обърната в интерес на потребителя.
Мнения по този проблем са изразили представители на 31 браншови организации и институции. Сред тях са Национална асоциация на зърнопроизводителите, Съюза на производителите на комбинирани фуражи, Сдружение на производителите и търговците на ветеринарномедицински продукти, браншови организации на млекопроизводители и преработватели, развъдни и фермерски организации, Български ветеринарен съюз, Сдружение за модерна търговия, Селскостопанска академия, Тракийски университет, Аграрен университет, Университет по хранителни технологии, Лесотехнически университет.
Така в обсъжданията се включват производителите на фуража и на мляко и нагоре до преработвател, търговец, дистрибутор и чак до рафта на магазина. „Всички ние да разберем защо и как произтичат нещата в сектора“, отбелязва заместник-министър Александър Йоцев. Така заедно ще се търсят отговори както за цената, така и защо няма достатъчно българско производство на мляко.
Според Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, сред най-големите проблеми са забавянията на плащанията от страна на преработвателите към фермерите и нуждата от функционираща нормативна уредба в тази връзка. Той съобщи, че има сигнали за забавени плащания за над 5 млн. лева.
