Г-н Славов, преминаваме към другата голяма тема, свързана конкретно с Вас – изборите в София. Вие бяхте инициатор на петиция за общ кандидат на демократичната общност за столичен градоначалник. Какво се случи с тази ваша идея и накъде отиват нещата?
– Според мен времето показа, че бях абсолютно прав. Аз много отдавна говоря, че на база предварителни избори трябва да се решават всички принципни въпроси, а не само кой ще е кандидатът ни за кмет на София.
Едно време така бяха решени президентски избори…
– Да, за висши длъжности кандидатите на една общност трябва да се избират по този начин. Особено, ако тази общност е раздробена в различни партии. Друг начин, по който всички да се обединят около даден кандидат и да го подкрепят, просто не съществува. Това, което видяхме в София, какво точно беше? Господин Терзиев беше издигнат на база партийни решения, голяма част от демократичната общност не прие фамилната му свързаност с ДС, зароди се нещо като гражданска инициатива и тя издигна алтернативен кандидат-кмет – Вили Лилков. Страшно неприятното е, че в момента между тях върви усилен дебат – да не кажа престрелки и полемики – което разцепва общността, разделя я. За радост на ГЕРБ, естествено. Те са с 15-годишно недобро управление на София и спокойно могат да издигнат една обществено приемлива непартийна кандидатура, която и на балотаж може да отиде. Да не кажа и нещо по-сериозно…
И ще се случи като историята с г-н Първанов на „онези“ президентски избори, когато двама се караха, а отсъстващият накрая спечели.
– Вижте какво се случва в други градове на страната? Напрежението в Бургас и във Варна, което продължава да се трупа? А в Пловдив какво се случва?
В Бургас просто е нелеп ход, който няма обяснение. Това е издигането на кандидат, който е с определено национал-популистки профил, а донякъде и минало.
– Най-важното е, че той е кандидат на една от политическите партии от общността. И номинирането му по този начин не върши никаква друга работа, освен отново да разедини общността, да я разцепи вътрешно дори в рамките на коалицията, която имат в парламента. Така че, ако там бяха проведени предварителни избори, логичното беше всеки да подкрепи своя фаворит, а накрая – победителят да бъде номиниран от името на всички.
Вижте втора част на интервюто с Петър Славов:
Да довършим хронично болната тема, която ни мъчи повече от три десетилетия вече – за хората от отдавна бившата „Държавна сигурност“. Защо всички одумват хората с фамилна обремененост, но никой и зъб не обелва по въпроса, че и в сегашния парламента е бъкано с агенти, информатори (меко казано) и служители на ДС?
– Не е така, говорим – и аз говоря, и Методи Андреев говори.
Вие двама говорите, но това по никакъв начин не отеква в обществото. Колко лично замесени хора с обърнат ревер – или куки, уши и слушалки – както се казваше едно време на жаргон, необезпокоявани продължават да коват закони, да формират обществено мнение и да се легитимират безпроблемно пред обществото и евроатлантическите партньори? Имаше, между другото, случая с човекът на ДС – г-н Минко Герджиков?
– Спомням си го, да – кандидат-кмет на София.
„Синият сектор“ го номинира тогава, няма значение коя от партиите, които сега защитават един подчертан пуризъм в това отношение. Тогава обаче нямаше никакви скрупули около номинацията на г-н Минко Герджиков.
– Моят спомен е, че неговата принадлежност излезе впоследствие. Първоначално при номинацията му това не се знаеше.
Това пък е още по-нелепо – да не провериш предварително досието му.
– Това стана след проверката на Комисията по досиетата, която задължително проверява кандидатите за публични длъжности и това се отрази на резултата му, който беше изключително слаб.
Той нямаше да бъде по-силен и без това.
– За мен има достатъчно хора, които се интересуват от това дали човекът е с принадлежност към репресивните структури на комунистическата държава. И, когато такава свързаност има – в случая много коментираната на г-н Терзиев там – безспорно демократите казваме: децата не могат да бъдат съдени за действията на техните родители. Задължително обаче трябва да бъде изяснено дали самият г-н Терзиев…
То това беше комунистически прийом – човекът не става, защото баща му е бил кръчмар, а дядо му бирник…
– Друго се опитвам да кажа. Когато е създаван бизнесът му и са били необходими определени патенти, дали този безспорен ресурс, който без съмнение е бил наличен в неговото обкръжение, е бил използван като „фамилна даденост“? Ако това е така, тогава ситуацията вече е различна. Тоест – не е без значение дали вие сте започнали да изкарвате парите в един гараж, или някой ви е поднесъл на тепсия патента и е благословил производството му точно във вашия гараж.
Тук г-н Терзиев сам засегна тази тема и каза, че първият му милион е чист. Но, така или иначе, това подлежи на изясняване.
– Това много просто можеше да бъде изяснено още в самото начало. Спомняте си, че издателят на сайта www.ds.bg отправи към него такъв апел – да даде публичност и достъп до архивните единици на неговите дядовци и на хората в семейството му, които са били с ДС-принадлежност. Отговорът за мен беше доста неадекватен – трябва да има закон за лустрацията. Между другото, в 43-ото Народно събрание приехме доста разпоредби и, макар да не става дума за специално написан Закон за лустрацията, ние имаме т. нар. мека лустрация. Но не може, когато ти си кандидатът за публична длъжност и трябва да разсееш конкретни съмнения по свой адрес, да отбиваш номера по този начин. А да не покажеш и докажеш, че успехът ти по никакъв начин не се дължи на това, че дядо ти – примерно – е бил шеф на военното контраразузнаване или на научно-техническото разузнаване, но ти не си получил никакви облаги. Това беше въпросът.
На „синята територия“ имате ли информация коя от двете съставки на коалицията ПП-ДБ е „автор“ на идеята за кандидатурата на г-н Терзиев? Защото аз съм ги питал, но и двете страни казват „Ние го решихме!“ С всеопрощаващото „Ние“ някак си не става, трябва някой конкретно да го е предложил.
– Никой не иска да поеме персонална отговорност – казват, че е общо решение.
Но все пак някой го е предложил.
– Общо решение е, защото той е помагал на всичките формации, които го издигнаха – това е отговорът, който дават. Според мен обаче не е толкова важно кой го е номинирал и кой го е издигнал. По-важно е как е било направено това нещо.
Аз съм чувал, че през 2019 г. той е бил в късата кандидат-кметска листа на „Демократична България“, но явно някакви съображения са надделели и той там си е останал. Дали пък още тогава те не са били наясно с ДС-детайлите около фамилията на Терзиев?
– Възможно е, но това прави нещата още по-притеснителни. Ето защо е много важдо да научим как точно е станала номинацията и кой е инициирал нещата.
Ами, ако изведнъж се окаже, че сегашната номинация идва от техните среди?
– А те спокойно са можели да проучат в рамките на този период всички тези въпроси, които днес си задаваме.
Това е елементарно – за един разследващ журналист е детска играчка.
– Много хора казаха – включително и в резултат на петицията, която аз започнах – че ако Терзиев, Лилков и други кандидати бяха минали през първични избори и Терзиев ги беше спечелил, на вота те щяха да го подкрепят, независимо от резервите им към него заради фамилната ДС-обремененост.
Този вариант вече отпаднал ли е?
– За мен този вариант вече не съществува, защото времето безкрайно напредна и нито един от двамата не изяви желание да участва в подобна кампания. А без тях двамата първичните избори губят всякакъв смисъл.
Следващият ми гост ще бъде г-н Вили Лилков и аз ще му задам този въпрос – „Склонен ли сте да влезете в подобна форма на вътрешна конкуренция, каквато са предварителните избори?“
– Аз съм говорил преди време с него. Още тогава той изрази резерви заради малкото оставащо време и аз съм съгласен с него, защото дори тогава времето наистина беше малко. Но аз пак ще повторя – за предварителни избори говоря от години и лидерите на партиите, които номинираха г-н Терзиев, го знаят прекрасно. За пореден път обаче нищо по тази тема не се случи достатъчно рано, за да може по-късно… всички да се оправдават как идеята е прекрасна, но точно за нея сега няма никакво време.
Ако погледнем извън пределите на столицата, ПП и ДБ – сякаш малко насила – дадоха някакво уверение, че ще действат монолитно поне в големите окръжни градове, но нещата и оттам нещо взеха да се пропукват. В този смисъл – какво остава да говорим за местата, където ГЕРБ и ДПС, а и БСП, са доста силни… исторически погледнато?
– По всичко изглежда, че проблеми ще има. Виждаме в Бургас вече какво се случва – напрежения се чуват и откъм Варна, и откъм Пловдив.
Това скърцане между ПП и ДБ ли е?
– Така изглежда, защото за Бургас излезе информация, че ПП са си издигнали собствен кандидат – извън общия им коалиционен формат в парламента. Според мен би трябвало да им е пределно ясно, че този техен подход помага на статуквото, чиято цел е да си преизбере действащите кандидати. И прави промяната изключително трудна задача.
А националната власт, както всички много добре знаем, се крепи на местната.
– Големите градове затова са знакови и показателни за случващото се и на парламентарните избори. Така че аз наистина се учудвам на този подход. За мен изходът беше да се организират предварителни избори, всички желаещи да бъдат поканени да се явят и накрая да бъде подкрепен този, който ги е спечелил. Както виждате, това не беше направено и напрежението вече е факт. Моята прогноза е, че такива местни „гейзери“ ще има и на други места.
