В четвъртък (7 септември) Парламентарната комисия по култура и медии прие на първо четене промени в Закона за авторското право, които регламентират внедряването на две европейски директиви. Това трябваше да се случи още преди две години и заради това България в момента е в наказателна процедура, всеки ден плаща глоба от 7000 евро и досега депутатското безхаберие ни струва общо… 5 милиона евро. Близо 300 творци обаче открито застават срещу тези законови промени, защото смятат, че интересите им не са защитени.
Европейските директиви засягат авторските права на онлайн предавания при предаването на телевизионни и радиопрограми и такива, отнасящи се да единния цифров пазар. Директивите е трябвало да бъдат транспонирани през 2021 г., а сегашната глоба от 7000 евро на ден
може да набъбне и до 40 000 евро на денонощие.
„Разпоредбите на Директива са от съществено значение за предоставяне на по-широк достъп на потребители в ЕС до телевизионни и радиопрограми с произход други държави членки. По този начин ще се насърчи културното и езиково многообразие, ще се благоприятства социалното сближаване и ще се подобри достъпът до информация”, обясни министърът на културата Кръстю Кръстев.
Нормалните творци обаче са против готвените промени, макар че само част от тях да се престрашиха и „изкрещяха“ на висок глас.
Става дума за една от организациите за колективно управление на права (ОКУП) – Сдружение „Филмаутор”, което изпрати отворено писмо до депутатите эот Комисията по култура, подписано от над 300 творци. Според тях
законопроектът не защитава интересите на правоносителите,
ощетява ги и засилва съществуващия дисбаланс в отношенията.
„Филмаутор” е организацията за колективно управление на правата в аудиовизията, която представлява над 1500 български режисьори, сценаристи, оператори и продуценти на филми, както и повече от 180 000 правоносители от цял свят.
В писмото, което е адресирано и до министъра на културата Кръстю Кръстев, и до Парламентарната комисия по култура и медии, се казва, че членовете на сдрлужението са изключително изненадани от предлаганите промени, защото те доказват… „липсата на воля от страна на държавата за провеждане на политика в подкрепа развитието на българската култура и творческите процеси у нас и са проява на пълно неразбиране за последствията върху творците.
Министерството на културата и Дирекция „Авторско право и сродни права“ не са защитили интереса на правоносителите и на практика предлага проект, който ги ощетява и засилва съществуващия дисбаланс в отношенията.
Макар законопроектът да има за цел да възприеме двете директиви 2019/789 и 2019/790,
той пренебрегва ключови инструменти,
предоставени на държавите членки за изграждане на балансирана среда за създаване и ползване на културни продукти…“
След това от „Филмаутор” припомнят, че министерството е работило по законопроекта цели три години, но… без изобщо някой да си е направил труда и да провери по какъв начин и в каква степен останалите държави членки на ЕС са възприели директивите.
Защото, ако актуалните ни народни представители не знаят, директно и задължително се прилагат само европейските регламенти, докато разпоредбите на европейските регламенти са препоръчителни. Тоест – ние трябва да хармонизираме вътрешното си законодотелство в духа на директивите, а не да го съобразяваме сляпо с тяхната буква.
И още – буквалното преписване на текстове от директивите също е забранено и за целта също си има предвидена наказателна процедура и плащане на „съответни“ санкции. Тази гореща и неприятна каша също сме я сърбали през годините, така че е много странно защо Министерството на културата си е
позволило лукса и е заблудило Министерския съвет
да одобри и внесе в парламента законопроект, който е в тотален разрез с практиките на останалите – вече 24 държави членки на ЕС – приключили процеса по транспониране на въпросните две директиви.
Ето защо от „Филмаутор” поставят въпроса „Защо предлаганите у нас конструкции на отношенията между творци и ползватели Комисията по културата и медиите прие на първо четене промени в Закона за авторското право, които регламентират внедряването на две европейски директиви.
От организацията обръщат внимание и на още един факт: авторите на проектозакона не са взели предвид нито едно от становищата, изпратени до Министерството на културата от едесетки национални и международни творчески обединения.
Членовете на сдружението са убедени, че ако проектозаконът бъде приет в оригиналния му вид,
България ще продължи да бъде единствената държава в ЕС,
в която филмите ще се препредават безплатно и в ущърб на техните автори и продуценти.
Освен това, този проблем ще се разшири и ще пренесе и върху програмите, разпространявани чрез пряко въвеждане, тоест – единствено в пакетите на кабелните и сателитни оператори.
Телевизиите и мрежите спекулират, че се иска двойно плащане за авторите. Това не е така, защото всеки получава своя приход от ползването на един и същ филм. Режимът за препредаване и пряко въвеждане на програми трябва да е еднакъв и да има
задължително колективно управление за операторите.
Макар да е провъзгласено правото на справедливо възнаграждение за творците, няма никакви гаранции за неговото прилагане – без да се въведе задължително, неотменимо и непрехвърлимо право на възнаграждение на автора, платимо от ползвател и управлявано по колективен път, чл.19 от ЗАПСП ще остане само пожелания, предупреждават от „Филмаутор”.
От сдружението алармират, че проектозакона страда и от още един дефект по рождение –
не предвиждат възможност за колективно договаряне
между автори и ползватели. Много от текстовете, които би следвало да предоставят на авторите правомощия, са пренесени тенденциозно, в ущърб на авторите и реално обезсмислят добрите принципи на европейската директива.
От организацията поставят въпроса защо не се отстраняват натрупани с години дефицити в действащата правна уредба, при все че попадат в полето на въвежданите директиви и при условие, че вносителите на законопроекта са добре запознати с текущите проблеми и с възможните им решения.
От всичко казано дотук, членовете и ръководството на „Филмаутор” правят единствено логичния извод: поредното миннистерско нежелание за решаване на натрупаните и напластени проблеми преследва – меко казано – някакъв „специфичен“ резултат. И то в полза на ползвателите, чиито бизнес е да предлагат и да продават чуждо авторско съдържание.
Едва ли авторите от „Филмаутор” смятат, че откриват топлата вода с обобщението, че отдавна Обединена Европа гледа на авторските права и възнаграждения като на
основен инструмент за провеждане на културна политика.
Като инвестиция, чиято възвръщаемост носи полза за всички по веригата „Създаване – предоставяне – ползване на творчески продукти“. Докато у нас тази концепция среща яростна съпротива както от страна на корпоративните структури, които би следвало да са задължени да плащат на творците, но и от самото Министерство на културата, което би трябвало да защитава интересите на въпросните творци. Най-малко, защото заради това е създадено…
Накрая от „Филмаутор” завършват писмото си, отчитайки, че директива 2019/789 и 2019/790 предоставят исторически шанс на държавите-членки на ЕС да отключат потенциала на националните културни индустрии и да допринесат за изграждане на идентичност, духовно обогатяване и икономически растеж.
Внесените законодателни промени обаче не осигурява нищо от това. Ето защо те настояват проектозакона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права да бъдат изтеглен и преработен. И то в единствено правилната посока – въвеждане на правила, защитаващи творците в съответствие с европейската практика.
