Обществените дебати за бюджета и задълбочаващият се дефицит в него придобиват все по-тревожен тон. Информацията, която беше изнесена през годините и особено в последно време, може да се окаже само върхът на айсберга на кражбите и злоупотребите с обществени средства. „Фактурите по чекмеджета“ сигурно са неприятна изненада за новите управляващи, но те може да се окажат бял кахър в сравнение с други бомби, които са заложени под финансовата стабилност на нацията.
Наблюдението на бюджета в развитие през последните десет години показва крива, която прави плавни движения нагоре-надолу. През периода 2016–2019-та той е с излишък, който нараства всяка година. След пандемията държавата има дефицити всяка година, със значително нарастващи разходи и по-умерено растящи приходи.
Пиков дефицит в % от БВП е през 2021-ва (около 4.0%), след което се стабилизира около 2.9% през 2024 и до 3.1% през 2025 година. Дори и в условията на удължен бюджет досега 2026-та се очертава като рекордна. Дали дефицитът ще е 7.4%, както го определи финансовият министър, ще разберем в края на годината, но положението е тревожно. Вече сме свидетели на кулминацията на една тенденция, която продължава отдавна.
През 2016 г. приходите в държавния бюджет са били 36.8 милиарда лева или 36% от БВП. През 2025 г. те са скочили на 86.09 милиарда лева (39% от БВП) или 2.34 пъти. В същото време разходите са нараснали от 36.5 милиарда лева (35.7% от БВП) до 92.91 милиарда лева (42.1% от БВП) или 2.55 пъти. Инфлацията не е достатъчно правдоподобно обяснение за това увеличение.
През тези десет години с малки промени се запазват съотношенията между основните пера на приходната и разходната част на бюджета. Няма настъпили драматични промени, които да са наклонили везните в полза на определен приход или разход. Увеличенията вървят във всички посоки и с все по-бързи темпове.
Официалният отчетен дефицит за миналата година, който трябваше да оправдае влизането ни в еврозоната, беше 3.1 процента. Интересен е въпросът на каква цена беше удържан този дефицит?
Отговорът е – с максимално мобилизиране на всички възможни приходи в бюджета, които се опитват да догонват растящите разходи, както и с отлагане и укриване на много задължения. Процентът на приходите скача рязко на 39% от БВП при 35% за 2024 г., а на разходите – на 42.1% от БВП при 38.5% през предходната година. Ако се добавят отложените плащания, делът на разходите спрямо БВП ще нарасне още. Очевидно е, че не може да се продължава по този път.
Като начало преразпределението на БВП през бюджета трябва да се върне на разумните 40%, а ако искаме да вървим по пътя на ускореното икономическо развитие – да се стремим към бюджет с излишък при 35% дял на държавните разходи към БВП.
Държавният бюджет не е нещо по-различно от една екселска таблица. Две са определящите позиции: изходните данни, които вкарваме – показателите за състоянието и темповете на нарастване на икономиката, социалната политика и демографската ситуация, както и алгоритъмът, който ги разбърква и ни дава желания или нежелания резултат.
За съжаление от година на година социално-икономическото развитие на България ни предоставя влошаващи се изходни данни, а ние се опитваме със същия и дори с още по-щедър алгоритъм да постигнем по-добри резултати (в случая – балансиран бюджет).
Какви са изходните данни?
Страната има относително добри темпове на нарастване на БВП на глава от населението спрямо средните в Европейския съюз. През 2021 г. този показател у нас е бил 10 960 евро, а средно в ЕС – 33 180 евро. Предварителните данни за 2025 г. показват 18 060 евро за България и 41 600 евро за Европейския съюз.
Въпреки по-бързото нарастване абсолютните стойности на този основен измерител у нас остават ниски и ни отреждат място на опашката на европейските класации. По-благоприятна изглежда картината, ако се разглежда през призмата на паритета на покупателна способност. Тогава България достига 68% от средното за ЕС равнище. Важно е също, че тези темпове не компенсират процентите, с които разходите на държавата растат от година на година.
Най-голямата бомба, която ни пречи просто ей така да зачеркнем дефицитите и да се върнем към балансираните бюджети, е влошаващата се демографска ситуация.
Към 31 декември 2016 г. населението е било 7 101 859 души. Десет години по-късно то е 6 423 207 души или с 678 652 по-малко. Продължава процесът на застаряване. В края на 2016-та лицата на 65 и повече навършени години са били 1 472 116 или 20,7% от населението на страната, а в края на 2025 г. те са 1 557 851 или 24,3% от населението на страната.
Средната възраст от 43,5 години в края на 2016 година достига до 45,4 години в края на 2025-та. Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Хората в трудоспособна възраст към 31 декември 2016 г. са били 4 304 хил. души, или 60.6% от населението на страната. Тези в трудоспособна възраст към края на 2025 г. са намалели до 3 764 842 души или 58.6 процента. Това намаление щеше да бъде още по-рязко, ако не беше плавното увеличаване на пенсионната възраст, което все пак има някакъв биологичен предел.
На фона на силния спад на населението съотношението публичен – частен сектор през последното десетилетие се променя неблагоприятно както по брой заети, така и по средните възнаграждения в двата сектора.
През 2016 г. заетите у нас са били 3 150 000 души, от които в публичния сектор 620 000 и в частния – 2 530 000. Данните за 2025 г. показват 2 260 600 заети, съответно 569 300 в публичния и 1 691 300 в частния сектор. Така за десет години делът на заетите в публичния сектор е набъбнал от една пета до една четвърт от общия брой.
Количественото увеличение е съпроводено и с качествено изменение. През годините до 2020-та частният сектор догонваше успешно възнагражденията в публичната сфера. След 2020 г. средната заплата в публичния сектор започна да се увеличава по-бързо и вече е с 5-10% по-висока от тази в частния сектор.
Ако тези изходни данни не се променят, смяната на алгоритъма е неизбежна. Тя може да се случи с увеличаване на приходите чрез вдигане на данъчно-осигурителната тежест и/или с намаляване на разходите за заетите в публичната сфера и замразяване, ако не и намаляване на социалните плащания.
Правителството на Румен Радев дойде на власт с лозунга за борба с олигархията. Заканата за спиране на кражбите и разхищенията на публични средства му донесе голяма част от гласовете на избирателите. Изпълнението на тази закана ще има на първо място оздравителен морално-психологически ефект върху българското общество. Последователната политика в това отношение ще започне да се отразява положително и на парите на държавата. Колкото и да запушваме дупките в пробития кораб на българските финанси обаче, това няма да е достатъчно да променим трайно изходните данни за бюджета така, че от растящ дефицит да преминем към зануляване, а след това и към излишък.
Бюджетът не може да бъде балансиран трайно и устойчиво само със средствата на фискалната политика. Това може да стане само с нова икономическа и социална политика. Курсът към разумни икономии, ако все пак бъде възприет от новата власт, трябва да бъде подкрепен от дълбоки структурни реформи.
Необходима е програма за ускорено икономическо развитие на страната. Тя трябва да почива на рязко повишаване на производителността на труда, на първо място чрез привличането на крупни инвестиции във високотехнологичните и във всички други отрасли, които са важни за националната сигурност и за експорта на страната.
Трябва да се уловят първите плахи признаци за превес на имиграцията над емиграцията и да се превърнат в трайна тенденция. Образованите и успяващи българи от чужбина няма да се привлекат с пари. Те ще се завърнат, ако виждат добри перспективи за кариерно развитие, образование за децата си и здравеопазване на достатъчно високо равнище. В противен случай все по-малко и не дотам образовани българи ще трябва да осигуряват издръжката на все повече стари и болни сънародници.
Разбираем е стремежът на Румен Радев и неговия екип първо да се ориентират в обстановката и да избягват резки движения и груби грешки. За съжаление животът не им предлага много време за ориентация. Сега е моментът да излязат с кратка, ясна и убедителна управленска програма на два етапа.
Първият трябва да е до края на започналия четиригодишен мандат, а вторият – с хоризонт 10-15 години напред, независимо дали Радев или някой друг ще спечели следващите избори. Може би точно успешните стъпки за изпълнение на една дългосрочна програма ще му дадат шанс за преизбиране.
Ако управляващите се изкушат да продължат правенето на фискалната политика по старому – на парче и с различни математически фокуси, то и резултатите ще се получат по старому. А това няма да е добре нито за „Прогресивна България“, нито за държавата като цяло.
Валентин Съйков, Председател на „Гражданска инициатива България 2050“
