Забраната за внос на украинско зърно се превърна в ябълката на раздора – решението за вдигане на ембаргото бе взето, без дори премиерът и земеделският министър да са координирали позициите си. Съвсем различна е ситуацията в Полша, където фермерите са засегнати, колкото и нашите. Докато българското правителство обяви, че ще отмени забраната, колегите им във Варшава заявяват, че няма да позволят възобновяване на вноса на украинско зърно, независимо дали Брюксел ще реши да удължи ограниченията.
Ограниченията на Европейския съюз за внос на определени украински селскостопански продукти –
пшеница, царевица, рапица и слънчоглед,
са в сила до 15 септември и все още не е ясно дали ще бъдат удължени. Предстои да чуем решението на Европейската комисия, а ресорният еврокомисар, който е поляк, подкрепя удължаване на забраната, за да спасят националните пазари на страните на първа линия. Удвояването на украинския износ на зърно в Европа, след като Русия блокира черноморските пристанища, засегна най-силно пет държави – България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия.
Българската позиция разгневи зърнопроизводителите, които заплашват с национален протест, ако парламентът гласува за вдигане на забраната. За отпадането на забраната в сряда (13 септември) се обяви и премиерът Николай Денков, но пък земеделският министър Кирил Вътев
не е съвсем съгласен и предвижда масови протести.
Той се оплака, че никой не се е консултирал с него, преди да бъде взето това решение.
„От вътрешнополитическа гледна точка това ще създаде изключително напрежение в целия аграрен сектор. Не знам от външнополитическа гледна точка какви договорености има“, коментира той.
Денков заяви преди заседанието на Министерския съвет в сряда, 13 септември, че неговият кабинет подкрепя внесеното в Народното събрание проекторешение за освобождаване на украинския внос. Той посочи, че от началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Неговият аргумент е, че вносът ще стимулира конкуренцията на пазара и ще доведе до намаляване на цените на основни хранителни продукти и на инфлацията, а това ще се облагодетелства хората с ниски доходи.
Премиерът се ангажира правителството да поиска от допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, и особено – на производителите на слънчоглед. Не знае обаче дали
в кризисния бюджет на ЕС за земеделие има такива пари,
а и Брюксел вече ни отпусна помощ заради безмитния украински внос. През април получихме 16.75 млн. евро, а през юни 9.97 млн. евро. Германия се противопостави на това, защото според нея помощите за засегнатите страни са изчерпали фонда и ЕС не може да реагира при други спешни обстоятелства.
Зърнопроизводителите обаче не са съгласни и смятат, че България не бива да излиза от коалицията от държави от Централна и Източна Европа, които издействаха от Брюксел налагане на ембарго върху вноса на украинско зърно. Според тях, както и според земеделския министър,
защитата на нашия пазар няма нищо общо със солидарността за Украйна.
През държавата ни минават „коридорите на солидарността“, но все пак трябва интересите на нашите производители трябва да са над тези на Киев.
В същото време на заседанието на полското правителство във вторник бе решено, че ако ЕС не удължи частичното ембарго, Полша ще въведе отново едностранните мерки за защита на своя пазар, които наложи през април.
„Полша няма да позволи украинското зърно да ни наводни. Каквото и да е решението на служителите в Брюксел, ние няма да отворим границите си“, заяви премиерът Матеуш Моравецки и допълни, че страната е приела най-много украински бежанци от първите дни на руската инвазия, за които се грижи и е сред страните, които най-силно подкрепят Украйна. Въпреки това собствените й фермери са приоритет.
Различните позиции на премиера Денков и ресорния министър са сигнал, че
липсва координация в управлението.
Ако земеделският министър не знае какво ще се случи със земеделието, защо въобще е неодходим министър?
Това много напомня за времето, когато управляваше Бойко Борисов и министрите бяха като кукли на конци. Борисов обичаше да казва „наредих му“ или „ще му разпоредя“, а понякога
министрите научаваха от медиите какво се случва в ресорите им.
Въпреки не малкото коментари в социалните медии, че зърнарите „бълха ги ухапала“ и „ще купуват по-малко Майбаси“, би трябвало политиците ни да защитават нашите интереси и да не се страхуват толкова много да се противопоставят на Брюксел. Видяхме, че и от съгласието ни с всичко не сме спечелили особено.
