Българска аграрна камара (БАК) настоява да се предприемат спешни действия срещу задълбочаващата се криза в сектор „Селско стопанство“. От камарата дадоха пресконференция по повод предстоящите протестни действия. Още преди дни от БАК поискаха мерки в писмо, адресирано до министър-председателя Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев.
През настоящата година българските земеделски производители са изправени пред безпрецедентни трудности, дължащи се на климатичните промени (например измръзвания на трайните насаждения), водещи до ниски или липса на добиви, завишените изисквания на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Зелената сделка, водещи до непосилна административната тежест за земеделските стопани, високи себестойности на земеделските продукти, ниски изкупни цени на земеделската продукция, нарушените пазари на земеделските продукти в международен мащаб, включително увеличен внос на земеделски продукти от Украйна. В резултат се затварят земеделски производства, особено на малки и средни земеделски стопанства, категорични са от БАК. Оттам допълват, че крахът в земеделието неминуемо ще повлече със себе си сътресения в голяма част от доставчиците, партньорите и дългогодишните сътрудници, както и ще доведе до загуба на работни места, на регионална стабилност и местна икономика.
Според камарата не по-малко притеснителна е липсата на каквито и да е политики и предприемане на навременни мерки от страна на държавата за подкрепа и стабилизация на сектора, липсата на отношение и комуникация и тоталното неглижиране на сектор „Селско стопанство“ от страна на ръководството на аграрното министерство.
От браншовата организация настояват за продължаване на забраната за внос на слънчоглед от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, сухо мляко, плодове и зеленчуци, мед и пчелни продукти от Украйна, както и за изплащане на пълния размер от 213 млн. лева към земеделските производители до 30 септември за компенсация на повишените разходи за производство вследствие на войната в Украйна.
Сред исканията са и незабавно изплащане на сумата от 20 млн. лева за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи; осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи de minimis за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн, за животновъдите и производителите на пчелен мед, както и определянето на конкретни срокове, в които да бъдат изплатени държавните помощи към земеделските производители.
От БАК искат и график на изплащане на субсидиите по заявените за подпомагане площи и животни по интервенциите по Стратегическия план по ОСП за кампания 2023, както и облекчаване на условията с оглед на доказване на произведената продукция по интервенциите за обвързано с производството подпомагане.
Според организацията на производители са необходими законодателни инициативи, свързани с фундаментални въпроси на земеделското производство като напояването, поземлените отношения, засилването на пазарната позиция на земеделските производители в агро-хранителната верига и други. БАК изтъква и нуждата от нов модел на комуникация с държавните институции и в частност с политическото ръководство и администрацията на Министерство на земеделието и храните, който „да елиминира формалните форми на диалог като т.нар. консултативни съвети.
Срокът, даден за отговор на поставените въпроси, е 15 септември, като камарата предупреждава, че при липса на реакция организациите членове на БАК са в пълна готовност да организират национални протести в защита на българските земеделските производители.
Българска аграрна камара (БАК) е първото и единствено по рода си обединение на 13 утвърдили се през годините организации от подсекторите (браншовете) на земеделското производство, което представлява интересите на над 10 000 български земеделски производители от различните подсектори на растениевъдството и животновъдството. В същото време БАК е една от организациите, която е член на „Копа-Коджека“ – най-влиятелната организация на фермерите от Европейския съюз и техните кооперативи.
По време на пресконференцията Цветан Цеков, член на Управителния съвет на Браншова Камара „Плодове и зеленчуци“ заяви, че всички знаем какво се случва на пазара и какво е състоянието на българското производство на плодове и зеленчуци. „Години наред бяхме смазани от незаконен внос, сив сектор и нелоялен сектор“, изтъкна той. И добави, че когато на бранша се налагат принципи заради изискванията на Европейския съюз, но се налагат налагат безпринципни решения, производството няма как да просъществува. Там, където преди страната ни е изнасяла, вече няма как да го прави, защото има продукция, произведена по други стандарти. А традиционни пазари вече не купуват от нас, защото купуват от райони, свързани с войната. Цеков е категоричен, че от камарата не са политизирани. Той напомни колко тежка е настоящата година и че на производителите на плодове и зеленчуци им е трудно да реализират и това, което са произвели. Също така алармира, че този вид производство е заплашено от изчезване.
От камарата са категорични, че вчерашното решение на икономическата комисия в парламента да отпадне забраната за вноса на зърно от Украйна е „преобърнало каруцата“. Но ако днес решението мине през парламента, ще се премине към протестни действия.
Изпълнителният директор на БАК Светлана Боянова обясни, че от браншовата камара не са се отзовали към вчерашната покана за среща с аграрния министър Кирил Вътев, защото темата е комплексна. Именно затова от камарата са поискали на срещата на присъстват и премиерът и финансовият министър.
