Поредните промени в Закона за биологичното разнообразие, който ангажират вниманието на народните ни представители тези дни отново предизвикват недоволството на природозащитниците. Едно от трудните за преглъщане предложения е на екоминистерството – планове за управление на защитените зони да се правят и „на парче“.
Законопроектът предвижда териториалните планове на защитените зони да се изготвят на две нива: за цели „обекти“ – на национално ниво, за части от тях – от съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).
Именно текстът „части от тях“ разлюти еколозите. От коалиция „За да остане природа в България“ са категорични, че предложението планирането да се прави на парчета, а не за цели зони противоречи на Директивата за природните местообитания, която
изрично изисква консервационните мерки да са на ниво зона.
Те посочват и какви биха били последствията, ако проектозакона мине през пленарна зала в същия му вид.
На първо място е неефективността на управлението – за сметка на раздутите бюджетни разходи, естествено. Природозащитниците предупреждават, че вместо проблемите в тази посока да бъдат решени, по този начин ще бъдат инкасирани нови загуби и щети за природата.
И онагледяват опасенията си със защитени зони, всяка от които попада под закрилата на две регионални инспекции – „Централен Балкан – буфер“ и „Българка“. Тези зони са обитавани от мечки и вместо смислени мерки за предотвратяване на конфликта човек – хищник на ниво цяла зона,
всяка РИОСВ ще си разработва собствен план,
опазващ единствено зоната под нейна „юрисдикция“.
Така надеждите, че може да се подобри управлението и да се предотвратят опасни прецеденти като подпорни стени в колониите на пчелоядите или залесяване на ливади с орхидеи, ще бъдат забравени.
Не за първи път се поставя въпроса защо за неадекватни нормативни актове ще бъдат изхарчени милиони левове, които по принцип са предвидени за управление на мрежата. Еколозите настояват тези средства да се насочат към решаване на проблеми и реална природозащита.
И напомнят, че не случайно преди три години (при първото им обсъждане в парламента) природозащитни организации и представители на академичната общност се обявиха срещу тях, а през 2020 г. станаха повод и за улични протести.
Но тъй като
проектозаконът е заложен в НПВУ като реформаторски,
а приемането му е условие за получаване на следващ транш от евромилиардите, това е активирало управляващата (не)коалиция да отчете дейност и да прибере парата без да мисли за качеството на „крайния продукт“.
Разбира се, има и друг мотив за промените в Закона за биологичното разнообразие. Това е наказателната процедура срещу България, стартирана от Европейската комисия за системно неспазване на Директивата за местообитанията. Според екоактивистите обаче държавата е в състояние да оправи нещата и без екзотични планови експерименти в съкратени срокове.
Както още преди месец каза Катерина Раковска от “За да остане природа в България“, Законът за биоразнообразие трябва да бъде променен
с екологичен, а не с административен подход
Тоест – в случая правителството и парламента трябва да „обърнат палачинката“ така, че водеща причина за ремонта на нормативния акт да стане наказателната процедура срещу България, а на второ масто да останат парите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Ябълката на раздора се оказа идеята за разпарчетосване на защитените зони, въпреки че от памтивека е известно, че една защитена зона е обявена за такава поради нейната цялост и екологичните изисквания на видовете и местообитанието, което опазва. Съответно – ще се инвестират много средства с разработване на непрактични малки части.
Според природозащитниците, вместо да се обезсмисля управлението на „Натура 2000“, в закона може да се променят три важни неща:
Първо – консервационните мерки съгласно чл.6.1. на директивата за местообитанията са задължителни ,
а това не е транспонирано в нашия закон.
Второ – създаване на органи за управление на защитените зони – настояване на Европейската комисия (макар и незадължително според директивата.)
Трето – специфичните природозащитни цели – нужно е тяхното законово регламентиране, както и приоритети за всяка зона, въпрос наскоро разгледан и в решение на Съда на европейския съюз.
Тези три най-важни неща може да бъдат приети бързо, като детайлите по тях са изцяло национални решения.
„… „Териториалните планове за управление“ на части от защитени са изцяло хрумка на министерството, вероятно с административни мотиви, неподкрепени от каквито и да било правни основания.
Такъв тип планове обезсмислят идеята за консервационни мерки на ниво зона,
не решават проблема с наказателната процедура,
ще създадат огромен шум в системата с много средства за изработване на планови, липса на ефективност и нулев резултат.
В случай, че се бърза заради ПВУ, може законът да въведе само трите важни точки, посочени по-горе, а останалите въпроси, които се нуждаят от изчистване, да се разгледат допълнително на спокойствие. Такива въпроси включват начина на промяна на предмета на опазване (видовете и местообитанията опазвани в зоните), рамката за Натура 2000 и много други“, съобщават от Коалиция “За да остане природа в България“.
