Акциите на компаниите от развиващите се пазари потънаха до най-ниските си котировки от март насам защото поскъпващият долар и чезнещото доверие на американските потребители пресуши апетита на инвеститорите за рискови активи. Очакванията, че лихвените проценти ще останат по-високи за по-дълъг период от врме в Съединените щати или дори че ще се повишат дърпат надолу котировките на акциите през последните две седмици.
Бягството към сигурност изпрати индекса на фирмените книжа на развиващите се нации на MSCI в низходящо движение и към втори пореден месец на загуби, а кошницата от валути на развиващите се пазари се търгуват на най-ниските си равнища от две седмици. Паричните единици увеличиха загубите си след публикуването на данните, че доверието на щатските потребители е паднало до най-ниската си стойност за последните четири месеца през септември.
Директорът на клона на Федералния резерв в Минеаполис Нийл Кашкари заяви, че очаква американските парични стратези да се наложи да повишат лихвените проценти поне още един път до края на годината, ако американското стопанство е по-силно от прогнозите. А шефът на „Джей Пи Моргън Чейз“ Дейми Даймън не изключва дори 7% основна лихва в Съединените щати
Анализатори на „Уникредит“ посочват, че „поскъпването на долара на широк фронт продължава на базата на ястребовите забележки на членове на Федералния резерв за високите лихви“.
Най-потърпевши от силния долар са свързаните с еврото валути на Източна Европа. Между тях е унгарският форинт, който отслабна в търговските си сесии на 25 и 26 септември. Унгарската централна банка направи петото поредно месечно понижение на основната си лихва със сто базови пункта – до 13%, на 26 септември. Заместник председателят на институцията Барнабас Вираг посочи, че инфлацията остава „неприемливо висока“ и паричните стратези и уравляващите трябва да са „предпазливи“. Лихвеният ход беше очакван въпреки поевтиняването на форинта и неразбирателството с правителството за влошаващите се финанси на страната, инфлационната перспектива и растежа. Форинтът първоначално поскъпна с 0.8% към щатския долар след лихвеното решение, но по-късно ревизира посоката и отслабна с 0.2 процента. Според валутни стратези на „Комерцбанк“, кризата в отношенията на унгарския икономически елит има негативен ефект върху обменния курс и форинтът може да продължи да поевтинява в краткосрочен план.
В Бразилия доходността на държавните облигации се повиши след като резюме от последното съвещание на централните банкери потвърди, че няма вероятност да се ускори цикъла за понижение на лихвените проценти. Бразилия започна да снижава лихвите през миналия месец и ги свали с по 50 базови пункта както през август така и през септември – до 12.75 процента.
Азиатските пазари пък понесоха сериозен удар след като китайският строителен предприемач „Чайна евъргранд груп“ съобщи, че негово поделение не е направило дължимото плащане по емитиран дълг. Което увеличи опасенията дали администрацията на китайския президент Си Дзинпин ще успее да слжи край на жилищната криза.
На практика най-големият проблем в момента е, че успоредно със зелените пари поскъпва и суровият петрол. Базовият сорт „Брент“ с доставка през ноември надхвърли 96 щ. долара за барел на 27 септември, а американският лек суров петрол WTI изскочи над 93 долара за барел. Това се случва точно когато еврото падна до почти 1.05 щ. долара, а британската лира – до 1.2127 долара.
