Енергийната комисия отхвърли идеята на опозицията, според която парламентът да вмени две задължения на Министерския съвет. Първо – да представи отчет за действията по решението на Народното събрание от 12 януари за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в част „Енергетика“. И второ – кабинетът да одобри териториалните планове само след съгласуване със социалните партньори.
„Против“ предложението гласуваха петима депутати от ПП-ДБ, „Въздържал се“ гласуваха осем народни представители от ГЕРБ-СДС и ДПС, а „За“ бяха само четирима депутати от опозицията.
По време на заседанието, Драгомир Стойнев от „БСП за България“ се обърна към заместник-председателя й Радослав Рибарски (ПП-ДБ) с думите, че техния министър Румен Радев е трябвало да разговаря с Европейската комисия за предоговаряне на НПВУ в тази му част. До този момент обаче нито народните представители, нито медиите са информирани имало ли е изобщо някакви разговори, с кого са проведени и какви са реалните резултати от тях.
Рибарски отговори, че министър Румен Радев не може да бъде наречен „техен“, защото не е член на „Продължаваме промяната“. След което прехвърли отговорността за разговорите с ЕК на служебния министър Росен Христов от втория служебен кабинет на Гълъб Донев. Причината е, че Христов бил напълно убеден, че ще може да предоговори НПВУ – с оглед решението на Народното събрание, но нищо подобно не се случило. Не за друго, а защото разговорите по същество не стигнали по-далеч от размяна на имейли с Европейската комисия.
Рибарски отново обърна внимание, че въглеродните квоти правят енергията от ТЕЦ-овете непродаваема и тяхното производство не се влияе от нищо друго – нито от териториалните планове, нито от НПВУ.
Депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев упрекна Рибарски, че заблуждава народните представители, а министърът на енергетиката е отказал да дойде в парламента и да отчете свършеното по решението на Народното събрание.
За да тушира нездравите емоции, енергийният заместник-министър Красимир Ненов получи думата, за да обясни как са минали разговорите с Европейската комисия.
Странно защо, но той започна експозето си не с основния проблем, а с териториалните планове. По тях се работело от години, но за съжаление особен напредък не бил постигнат заради високата обществена чувствителност по темата за енергийния преход.
От формална гледна точка, а и от гледна точка оформяне на самите планове – особена трудност няма, посочи Ненов. Основното е, че през последната година Европейската комисия искала да й се отговори на един конкретен въпрос: „Как България вижда енергийния преход?“ И понеже днешните управляващи не са наследили нито един подобен официално разписан документ от предишните правителства, през юли се е наложило много активно да бъдат направени куп анализи и модели.
Първоначално те били извън формата на Комисията за енергиен преход, но позволили проектът на териториални планове да бъде актуализиран така, че Брюксел да го разгледа до края на лятото.
Междувременно Комисията за енергиен преход довършила работата си и изработила аналитичен доклад, който ще бъде включен в актуализираните териториални планове и който – според Министерството на енергетиката – би трябвало да удовлетвори „претенциите“ на Европейската комисия.
За да мине всичко по закон и съвест, Министерството на енергетиката не е спряло да търси обратна връзка с всички заинтересовани страни. Включително и чрез срещи на живо.
„Не ги назовавам обществени обсъждания, но информационни срещи, които проведохме в Перник, Кюстендил и в Стара Загора и на базата на обратната връзка, която получихме по време на тези срещи, както и на многобройните становища и коментари, ние актуализирахме вариантите на териториални планове„, обясни заместник-министърът Ненов.
