Службите трябва да бъдат реформирани. Това е важна стъпка към влизането на България в Шенгенското пространство до края на годината. Това каза на брифинг в Народното събрание съпредседателят на ПГ „Продължаваме промяната-Демократична България“ Кирил Петков по повод законопроектите за реформи в службите, внесени днес в Народното събрание.
Петков посочи, че по време на срещите му с австрийски политици те са казали ясно, че най-големият въпрос, свързан с тяхното вето над влизането на България в Шенген, са сигурността на миграционните потоци, сигурността на границите, информационната сигурност.
„Аз знам от министър-председателя, че те правят всичко възможно да убедят нашите австрийски и нидерландски партньори, че сме готови за Шенген, но това, което ние разбираме, е, че тази отговорност не е само на правителството, тя е и на Народното събрание. Ето защо днес входираме законите за реформа в службите за сигурност“, обяви Петков.
„Целият български народ знае, че службите за сигурност трябва да бъдат реформирани и доверието към тях трябва да бъде повишено. Ето защо тези два закона бяха входирани в Народното събрание“, добави той.
„Колегите от ГЕРБ в момента показват непълна готовност да подкрепят законите. Надявам се да преразгледат това тяхно виждане. Надявам се, че Шенген е толкова голям приоритет за тях, колкото и за нас. Ние не можем да чакаме повече. Знаете, че още в начаолото обявихме, че един от големите приоритеи, за да подкрепим заедно това правителство, беше влизането ни в Шенген. Също се надявам да не се изчаква ротацията, за да можем да придвижим въпроса за Шенген, защото идват европейски избори, идват изборите в Австрия. Ние не можем да чакаме повече. Готови сме да продължим разговорите с тях и се надяваме да ги убедим, че приоритетът „Шенген“ приоритетът „сигурност“ и проиоритетът „реформи в българските служби“ вървят ръка за ръка“, заяви съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ.
Длъжни сме да предприемем всички действия, за създадем всички условия, така че влизането на България в Шенген да се случи по най-бързия начин, посочи съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Атанас Атанасов.
Атанасов заяви, че законопроектите касаят промяна в начина, по който се управляват отделните звена, а този въпрос бил обсъждан неколкократно.
„На този етап този законопроект за сливане на службите не го внасяме, защото няма подкрепа, но не се отказваме от него – да има един разузнавателен орган“, уточни съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ.
„Но не се отказваме от този приоритет и се надяваме в близко време да убедим и ГЕРБ, и ДПС и останалите политически сили, за да получим подкрепа, защото това също е много важна стъпка за създаване на единен разузнавателен орган – от едно место да се получават задачите“, обясни той.
Той посочи, че по отношение на назначения в службите трябва да се спазва политически неутралитет.
„Недопустимо е председатели на специални служби да изразяват политически позиции. Всички ние сме за това политическите лидери да не се занимават с прякото управление на службите за сигурност. МС е този, който трябва директно да управлява системата за сигурност и да изисква периодично обратен доклад. В това отношение има дефицит, който трябва да бъде компенсиран през Съвета за сигурността към МС “, подчерта Атанасов.
Той подчерта, че по Конституция МС осигурява обществения ред и националната сигурност. Атанасов посочи, че президентът назначава генералитета.
Според Петков месец декември е важен, защото тогава се събират европейските ни партньори и предстои да се вземе решение за влизането ни в Шенген. „Не увеличим ли доверието в службите ни за сигурност, намаляваме нашите шансове“, смята той. Той коментира, че се надява ГЕРБ да припознаят Шенген като основен приоритет.
Промените в двата закона – за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и за Националната служба за охрана, предвиждат да се промени механизмът за назначаване на ръководители на службите за сигурност – като освен за Военното и цивилното разузнаване, това да важи и за ДАНС, ДАТО и НСО. Сега те се предлагат от правителството, а президентът издава указ. Идеята е те да се предлагат от правителството, както и досега, но да се избират от парламента след публични изслушвания в комисии, а не както от досега – да се назначават с указ от президента.
Изключение се прави за служба „Военна информация“, като се допускат две възможности – когато директорът е цивилен и когато е военен, назначаването ще се прави по различен начин – с гласуване в парламента в единия случай, и с указ на президента, в другия.
„Най-добрият начин да се разрешават проблемите е да се седне на една маса. Както земеделците го направиха, така и те (миньори и енергетиците – бел.ред.) трябва да го направят. Тук трябва да се седне между правителство и протестиращи“, каза Петков по повод протестите на енергетиците и миньорите и посочи, че срещите с отделни политически партии няма да доведат до решаване на проблема.
„Нека двете страни седнат на една маса възможно най-скоро“, препоръча той.
