Рекордните дългови равнища, високите лихвени проценти, цената, която плащаме за климатичните промени, разходите за здравеопазване и пенсии със застаряването на населението и политиките на парче подклаждат опасения от криза на финансовите пазари в големите развити икономики. В светлината на прожекторите е трупащият се дълг в резултат на скока на средствата за обслужване на правителствените задължения. Инвеститорите вече искат все по-големи компенсации, за да държат дългосрочни облигации, а паричните стратези настояват за стриктно наблюдение на публичните финанси. Над 80% от увеличението с 10 трлн. щ. долара на глобалния дълг – до 307 трлн. долара – през първото полугодие идват от развитите индустриализирани държави, посочва Институтът за международни финанси.
Най-сериозно безпокойство будят дълговите равнища на Съединените щати, Италия и Великобритания, твърдят повече от 20 видни икономисти, бивши парични експерти и едри инвеститори. Те не очакват която и да било развита икономика да срещне затруднения по обслужването на задълженията си, но смятат, че правителствата трябва да представят надеждни фискални планове, да качат данъците и да стимулират растежа, за да направят финансите си управляеми. Трупащото се геополитическо напрежение пък увеличава разходите.
Нестабилната околна среда на по-високи лихвени проценти и намаляваща парична подкрепа на централните банки повишава риска от погрешни политически стъпки, които могат да предизвикат пазарни трусове. Бившият главен икономист на Европейската централна банка Петер Прает твърди, че макар дългът все още да изглежда управляем, перспективата е обезпокоителна предвид необходимите дългосрочни разходи. Той смята, че назрява „криза на публичните финанси“, особено в случай на инцидент или комбинация от събития, което е напълно възможно“.
Главният икономист на хеджинговия фонд „Пойнт72 асет мениджмънт“ София Дросос посочва, че голямата нужда от финансиране и отменената подкрепа на централните банки увеличават несигурността на инвеститорите. А „равнищата на дефицитите и на дълговете“ изнервят главният инвестиционен директор на ПИМКО Даниел Иваскин.
За шефа на поделението за парична политика и икономика на Банката за международни разплащания Клаудио Борио липсата на надеждност на разходните планове е най-вероятният фактор за пазарен смут. Борио коментира, че „траекториите на правителствения дълг представляват най-голямата заплаха за макроикономическата и финансова стабилност“.
Оливие Бланшар от Института за международна икономика „Питърсън“ се тревожи най-много за Съединените щати предвид „прекъснатата политическа бюджетна процедура“ и големите първични дефицити. Бившият главен икономист на МВФ не очаква Вашингтон да спре да обслужва задължениета си, а по-скоро политическа криза или евентуална нелицеприятна корекция „когато пазарите започнат да вкарват опасенията си в цените на щатските ДЦК“.
Основателят на хеджинговия фонд „Бриджуотър асошиейтс“ Рей Далио предвижда дългова криза в Съединените щати.
Часовникът на щатския дълг показва, че размерът му е над 33.5 трлн. щ. долара на 16 октомври и надхвърля значително БВП на страната. Той изскочи над 31 трлн. долара на 4 октомври – за първи път в историята. Американските дългови равнища са се раздули през последното десетилетие. Публичният дълг на страната е бил 10.6 трлн. щ. долара когато президентът Барак Обама влиза в Белия дом на 20 януари 2009-а, 19.9 трлн. долара когато е сменен от бившия президент Доналд Тръмп на 20 януари 2017-а и 27.8 трлн. долара на 20 януари 2021-а когато Джо Байдън поема управлението.
Финансовият министър на Съединените щати Джанет Йелън е коментирала за „Уолстрийт джърнъл“ през миналата седмица, че правителството ще следва „устойчива фискална политика“ и че бюджетът ще бъде съобразен с нея.
Голямото главоболие на Европа е дълговото бреме от 2.4 трлн. евро на Италия, което, по оценка на МВФ, създава условия за криза и качва дълговата премия спрямо базовите за Стария континент германски правителствени облигации. Европейската рейтингова агенция „Скоуп рейтингс“ пък предупреждава, че Ботушът може да отпадне от списъка на държавите, които имат право да участват в изключително важната схема на ЕЦБ за покупка на облигации. В италианския случай ключовият въпрос е потенциалът страната да загуби инвестиционната си кредитна оценка. „Мудис инвестърс сървис“ оценява италианския дълг една степен над високия риск (junk) с отрицателна перспектива. А растящото съотношение на дълга към БВП прави преоценката много вероятна.
Италианският министър на енергетиката Джанкарло Джорджети не се страхува от понижение на рейтинга, но не го изключва. „Мудис“ ще направи нова оценка на Италия през идния месец.
Общият правителствен дефицит на страните от Г-7 е висок – в близост или над БВП във Великобритания, Съединените щати и Италия. А застаряващото население, климатичните промени и геополитическите рискове каквито са войните в Украйна и в Близкия изток, означават предстоящ значителен натиск на разходите.
Ръстът на лихвените плащания заради увеличените лихвени проценти е допълнителна тежест. Нетните лихвени вноски на Съединените щати ще се повишат от сегашните 2.5% от БВП на 3.6% до 2033-а и 6.7% до 2053-а, по оценка на Бюджетната служба на Конгреса. Госпожа Йелън обаче предпочита числата, които са коригирани съобразно инфлацията и те предполагат стойности под 1% от БВП до края на това десетилетие.
Британският Офис за бюджетна отговорност очаква лихвените разходи да нараснат до 7.8% от приходите до 2027-2028-а от 3.1% през 2020-2021 година.
Дори лихвените разходи на Германия са скочили десетократно – до почти 40 млрд. евро. Върховният одитен институт на страната не очаква криза, а по-скоро „големи предизвикателства“ пред бюджетното планиране.
Всичко това налага незабавни действия: ефективни разходи, реформи и планове за растеж.
Нови дългове трудно се преглъщат на по-високите лихви, така че управляващите се нуждаят от сериозни и надеждни планове.
В този смисъл, макар и крайно непривлекателно като перспектива, се налага повишение на данъците, особено в Съединените щати и Великобритания. Както и неизбежно орязване на някои разходи, подчертават икономисти.
Главният икономист на ОИСР – Клеър Ломбардели предупреждава, че не са въведени достатъчно реформи. А забавянията ще намалят способността на правителствата да се справят с бъдещи шокове.
