По време на социализма поп изпълнителите по-често изпълняваха песни, посветени на градове. Това бе свързано най-често с конкурси и музикални фестивали, провеждани в съответните места.
В началото на 60-е години Иван Ванев създава текста на „Бургаски вечери„. По-късно Иван Коларов написва музиката и песента става една от визитните картички на група „Тоника“.
С „Легенда за Варна“ Мими Николова и със „Созопол, град на спасението“ Боян Иванов участват на конкурса за най-хубава песен за Черноморието през 60-е години. През 1974 г. Христо Кидиков изпява „Песен за Лом„. През 1975 г. Стефка Берова и Йордан Марчинков правят своя пробив като дует със станалия хит – „Семеен спомен за Поморие“. „Созопол, Несебър, купонът е на плажа“ – припяваха „Атлас“ на конкурса „Бургас и морето“ през 2013 година.
През последните години отново се забелязва желание за възпяване на градовете, но то е свързано не толкова с конкурси, колкото с носталгията на много наши сънародници, заминали в чужбина. Песента на Юри Крумов „Песен за Враца“ като че ли най-много се слуша от врачани извън границите на страната. Има и такива обаче, които изобщо не я харесват, но както е казал Алеко, разни хора, разни идеали. Важното е за Враца да има песни. Защото градът е един от малкото, в който общината се грижи за създателите на музика, и има сключен договор за уреждане на авторските права за музиката, когато организира събития.
Това стана ясно по време обучение, което организацията на автори и композитори „Музикаутор“ проведе през изминалата седмица в сградата на община Враца, за да запознае общинските служители и бизнеса със стъпките и особеностите при лицензирането на музика.
„Защитата на авторските права представлява инвестиция в творците и стимул те да създават нова и все по-качествена музика“, подчерта по време на обучението изпълнителният директор на „Музикаутор“ Иван Димитров.
Досега подобни обучения е имало в Благоевград, Самоков, Стара Загора, София, Бургас, Плевен и Варна. Те се реализират по проект „Авторските права – основен инструмент за инвестиции в музиката“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. Предстои до края на годината представители на „Музикаутор“ да се срещнат с общинари от Велико Търново и Севлиево.
Иван Димитров обяснява причината за необходимостта от подобни обучения така:
„Закононарушенията в България са твърде много, а Министерството на културата няма капацитет да упражнява необходимия контрол. Нашата цел е с провеждането на тези срещи уреждането на правата за музиката да се превърне в естествен рефлекс, обичайна практика, не по-различна от разрешенията, които се изискват за категоризацията на даден обект“.
