Тъкмо словесните атаки между България и Северна Македония позаглъхнаха и посрещнахме есента без нито един пребит етнически българин, и Скопие си намери нов повод да ни атакува – извънредната енергийна такса върху транзита на руски природен газ през българска територия.
През април миналата година Русия спря газа на България, защото отказахме да плащаме в рубли, но продължи коректно транзита за Сърбия, Унгария и Северна Македония. На 13 октомври обаче правителството въведе извънредна енергийна такса върху транзита на руски природен газ в размер на 20 лв./мВтч. Целта е на гиганта „Газпром“ да му стане по-неизгодно да доставя газ през България в отговор на общата европейска политика. Северна Македония се почувства застрашена, защото газопроводът към Сърбия е единственият начин, по който тя се снабдява с газ.
„Ако извънредната енергийна такса върху преноса и транзита на руски природен газ през българска територия, бъде въведена за Република Северна Македония,
ще искаме обезщетение от България
и допълнителна подкрепа от Европейския съюз“, обяви в четвъртък (26 октомври) министърът на икономиката на Северна Македония Крешник Бектеши.
В същото време, Бектеши съвсем коректно уточни, че въвеждането на „газовата“ такса е напълно законно, но количествата за Северна Македония трябва да бъдат освободени от този налог. Той посочи, че това не е намеса във фискалната политика на България, но имат пълното право да настояват ЕС да изисква това от държавите членки заради либерализацията на пазарите. По този повод Северна Македония вече е сигнализирала Европейската енергийната общност и Европейската комисия.
Този път обаче Скопие ще удари на камък. Когато цяла година се оплакваше в страните от ЕС, че
България е агресор, който спира европейския път на РСМ
и се опитва да смачка идентичността й чрез ветото върху старта на преговорите, „братовчедите“ получиха огромна подкрепа от европейските лидери. Сега ситуацията обаче е съвсем различна, защото колкото и да е неизгоден отказа от руските енергоносители, решението е взето и Скопие не може свири на тази струна. Още повече, че Брюксел няма как да поиска от България да не печели от транзитни такси. Най-важното обаче е, че таксата е за „Газпром“, а не за Скопие.
Миналата седмица българският финансов министър Асен Василев заяви за „Файненшъл таймс“, че българското правителство е уведомило Европейската комисия за промените, а новата такса е напълно в съответствие с
целите на ЕС за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива.
Тъй като повечето договори на „Газпром“ се определят на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата. Василев посочи, че целта е да се намалят печалбите на „Газпром“, а не да се вреди на съседните страни.
Съвсем не е трудно да предположим, че преди да вземе това решение, правителството го е обсъдило с Брюксел. Така че няма особен смисъл Скопие да се оплаква от решението там, където вече са го одобрили.
Преди седмица Сърбия и Унгария
също обвиниха България във враждебни действия
срещу тях и подкопаване на енергийната им сигурност. Защо обаче протестират срещу страната ни, след като тази такса ще я плаща „Газпром“, въобще не става ясно. Двете страни обявиха, че ще говорят за проблема си с президента Румен Радев, за да избегнат „драстичен скок“ в цените на вътрешните им пазари.
Явно са говорили, защото в четвъртък Радев сезира Конституционния съд и поиска „транзитните“ да бъдат обявени за противоконституционни. Президентът посочва, че са нарушени редица положения от Конституцията, например –
не става ясно дали новата „вноска“ е данък, такса или мито.
Отбелязва се също така, че са нарушени принципите за гарантиране на правото на собственост и на свободната стопанска инициатива. Той продължава да твърди, че се създава риск за декапитализация и фалит на „Булгартрансгаз“, въпреки че премиерът няколко пъти му обясни, че въведената такса поражда задължение по отношение на „Газпром“, а не на държавите потребители на този газ или пък на „Булгартрансгаз“.
Документите за въведената такса са изпратени на Европейската комисия и предстоят разговори с държавите членки. Това вероятно ще стане още тази седмица – на заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Остава обаче открит въпроса, защо Северна Македония, Унгария и Сърбия имат претенции към България, при положение, че тази такса изобщо не ги засяга?
