Георги Илиев, кандидат на ПП-ДБ за кмет на Район „Слатина“, пред „БАНКЕРЪ“
Г-н Илиев, като енергичен и убедителен кмет на сторичния район „Слатина“, как си обяснявате факта, че политическите партии обикновено неглижират успешните си районни кметове и издигат други кандидати за „големи“ кметове в София, Пловдив и Варна?
– Битките за районни кметове не са малки и не трябва да се омаловажават. Те се провеждат по правилата на всички мажоритарни избори.
Вижте цялото видео от интервюто с Георги Илиев:
Не е ли абсурдно, че районните кметове се избират мажоритарно и поемат ангажименти, чието изпълнение не зависи изцяло от тях, когато те нямат достатъчно самостоятелност за действие и финансиране?
– За да изпълняваш обещанията си, трябва да имаш самостоятелност. В София положението е трагично, защото дори елементарни неща не са в правомощията на районния кмет. По-скоро те са извадени от правомощията на районните кметове. И всичко това се е случило от 2008 г. насам, когато кмет беше един следващ министър-председател. Тогава е решено контролът върху районните кметове да стане централизиран и столичният инспекторат се е конституирал като орган на пряко подчинение на кмета. Ситуацията може лесно да бъде променена, ако районните инспекторати се върнат обратно при районните кметове.
Това е от гледна точка на контрола. Но бюджетите на районните кметове пак ще продължат да се формират централно, което ще продължи да им връзва ръцете. Важен въпрос е къде са общинските съвети на районните кметове?
– Или поне някакъв вид граждански съвет, който да контролира как самият районен кмет борави със отпуснатите средства.
А и колко средства се отпускат. Район „Слатина“ беше илюстрация на огромна диспропорция между нужди и отреден бюджет.
– Аз дори не говоря за преки нужди. Логиката е следната. Гражданите на всеки район плащат местни данъци и такси. Още в началото на първия ми мандат предложих минимум 20% от тази сума да остава на разположение на районния кмет и той да е сигурен, че за следващата може да ги планира. Сега отпусканите на „Слатина“ 350 000 лв. годишно са крайно недостатъчни за поддръжката на 1.2 млн. кв. м улици и тротоари. Особено когато не е сигурно, че ще бъдат получени. Затова нито един районен кмет не се чувства комфортно в ролята си.
Какво направиха партиите, включително реформаторските, за промяна в тази посока?
– ДБ имаше законодателна инициатива за въпросните 20%, но още чакаме. В София това със сигурност ще се случи, говорил съм дори с кандидати за общински съветници на други партии. Едно нещо научих в първия си мандат – никой не е по-политик от кмета.
Много представители на демократичната общност в София смятат, че първата работа след избирането на столичния градоначалник и районните кметове е да депозират в прокуратурата по една дебела папка с безобразията и далаверите, правени на софийска територия. Но при настоящата дипломация около националния кабинет обаче е много вероятно тази година това да не се случи. Вие ще подготвите ли такава папка?
– Материал за подготвяне на такива папки безспорно има. Аз съм част от процеса на подготовка на подобни „четива“ и засега мога да потвърдя, че подготовка тече.
Из града се чува, че някои независими кандидати са силно стимулирани от задкулисни сили. Чува се също, че ДПС на практика ще управлява София, макар да няма нито един свой кандидат. Достоверна ли е тази мълва?
– Много малко вероятно е това. По-скоро ни направи впечатление, че някои от най-активните хора на ГЕРБ, БСП и други помитически сили не се явиха в предизборната битка.
Кои са темите, които кандидатите от различните партии упорито подминават?
– Не мисля, че има теми, които не са засегнати. Има теми които не са засегнати достатъчно добре. В моята кампания акцентирах върху здравеопазването. В район „Слатина“ има остра нужда от още една поликлиника. Теренът е отреден и се търси финансиране. Може да се случи не само със заеми и общински средства, възможно е и партньорство с частен инвеститор – половината сграда да е общинска поликлиника, другата половина частно здравно заведение.
Как да се случват такива проекти, след като по ваши собствени сметки „Слатина“ има нужда от 30 млн. лв. годишно, но получава от голямата община едва около 300 000 лева?
– Тези 350 000 лв., които цитирах, са за текущи ремонти. Капиталовите ремонти са отделно перо, но и те не се планират равномерно в града. През целия ми първи мандат големият обект за района беше ул. „Коперник“ – трите етапа от ремонта, на обща стойност около 6 млн. лв. Тези 6 млн. лв. са абсолютният миниму, който районът трябва да получава ежегодно за инвестиции. Просто защото имаме 30 млн. лв. приходи от местни данъци и такси. А 20-те процента от тях, за които пледирам са точно тези 6 млн. лв. Това е.
Едно от предизборните клишета, насочено срещу вас гласи, че не сте реализирали капиталовите програми на район „Слатина“. Какво им отговаряте?
– В случая става дума не за капиталовата програма на район „Слатина“. Зам.-кметът Барбалов, който разпределя парите в столичния бюджет, говори за едни 1.4 млн. лв., от които една трета – 550 000 лв. – са за ремонта на едно училище. Но забележете, тези пари изобщо не са минавали през районната администрация, защото са отпуснати и преведени директно на училище, което само си е избрало изпълнителя. Въпреки това обаче парите се водят на нас и ни се търси сметка защо не са инвестирани. Така се получава ефектното заглавие, че сме инвестирали 4% от капиталовата си програма. Всъщност, годишните ни инвестиции през различни програми надвишават 4 млн. лева.
Има ли нерешими проблеми в район „Слатина“?
– Няма как да излъжем гражданите в кв. „Христо Ботев“, че ще им решим проблемите в рамките на един мандат. Там има изградена канализация, която не е заприходена – „Софийска вода“ отказва да се грижи за нея. Там има и улици, които не са ремонтирани от половин век и вече не са улици. Има и има улици, върху които са построени незаконни къщи. Гражданите са съгласни да ги бутнем, стига след това булдозарите да продължат работа до изграждането на улиците.
Как работихте през първия си мандат с движението „Спаси София“? Питам, защото според вашата партия „Да, България“ Борис Бонев направи голяма грешка като не регистрира общинска листа на предните избори, давайки цялата власт в СОС на ГЕРБ и съдружници.
– Аз бях един от хората, преговарящи със „Спаси София“ преди четири години. Тогава чисто математически им обясних всичко, което ще се случи. Предрекох, че ГЕРБ, ВМРО и останалите патриоти ще овладеят СОС и това наистина стана. Тогава г-н Бонев, като граждански активист, каза, че е готов да поеме този риск. Но след това направиха партия и започнаха да се отнасят по-сериозно към политическия процес. Напомням, че тогава те с 50 000 гласа вкараха един общински съветник, докато Волен Сидеров със 7600 гласа вкара двама. Сега смятам, че Борис Бонев, с неговия фокус върху проблемите ще окаже голяма помощ на софийското обединение. София може много бързо да дръпне напред, но при едно условие – трябва да спрем бюджетните „течове“.
Значи пак се връщаме към онези папки. Станахте популярен с всекидневните отчети към гражданите на „Слатина“. Имате ли намерение да разширите гражданското участие в управлението на района?
– В район „Слатина“ живеят хора с много сериозна професионална експертиза, повечето ги познавам, много от тях ми се обаждат често за съдействие. Гражданско участие трябва да има на всеки етап от поставянето на проблема, до неговото решаване. А и контролът да не е само в ръцете на инспекторатите, но и на самите граждани. Това е смисълът на думата община.
