Задълбочаващата се фагментация на европейската банкова система е „линия на разлома“, която увеличава финансовата уязвимост и натоварва всеки участник с по-високи разходи, предупреждава шефът на европйския банков надзор Андреа Енриа, чийто мандат изтича в края на годината след пет години служба на тази позиция. Той споделя, че най-голямото му „лично неудовлетворение“ е фактът, че банковият пазар на 20-е страни членки на еврозоната „се раздробява все повече и повече в националните рамки“. И че държавите продължават да поддържат тази разграничителна линия в институционалните си споразумения по отношение на интеграцията и на системата за защита. Което, според него, „е основният проблем, който трябва да бъде разрешен“, защото той създава „рисков елемент“. И „ако някакъв шоков инцидент възникне в част от банковия съюз, банковият сектор не работи както би моъл като абсорбира загубите в една страна чрез печалбите, генерирани в друга“.
Банките на територията на еврозоната са под интензивни критики, че не прехвърлят рязкото увеличение на лихвените проценти на вложителите толкова бързо колкото на длъжниците. Ямата между лихвите по заемите и депозитите качва печалбите на кредитните институции и вече принуди някои държави, като Испания и Италия, да обложат с допълнителен данък тези свръхпечалби. Енриа смят, че това се дължи отчасти на липсата на трнсгранична конкуренция в блока на еврото. Защото, ако такава съществува и ако пазарът е по-силно интегриран, това би било от полза за банковите клиенти – както вложители, така и длъжници.
Шестдесет и двегодишният италианец беше движещата сила за обединението на европейския финансов пазар. Първоначално той беше ръководител на Европейския банков орган в продължение на осем години преди да оглави надзора на Европейската централна банка. В края на декември делото му ще бъде продължено от Клаудия Бух – заместник председател на германската Бундесбанк.
Единният механизъм за надзор беше създаден през 2014-а, за да хармонизира контрола на банките на територията на еврозоната в отговор на избухналата десет години по-рано дългова криза в региона. Задачата му е да наблюдава най-големите и най-важни за системата 110 банки на блока на еврото. Европейските кредитори останаха почти незасегнати от трусовете в сектора през март когато няколко по-дребни американски регионални банки, между които и SVB фалираха. А ликвидната криза в швейцарската „Креди Сюис груп“ наложи организираното й от Берн полъщане от „Ю Би Ес груп“.
Енриа обаче признава, че тези сътрсения в сектора „са го изплашили истински“, заради начина, по който инвеститорите преминават към следващото слабо звено в кризата – като залагат срещу банковите акции или купуват зстраховки срещу фалит. Това оказва мигновено негативно въздействие върху поведението на институционалните и корпоративните ковчезници, които се втурват да теглят депозити от кредиторите, смятани за уязвими.
Енриа е убеден, че надзорниците „трябва да обърнат сериозно внимание на този тип динамика“, по-специално като разглеждат внимателно „финансовите и ликвидни рискове на банките много по-сериозно отколкото в миналото“. Освен това контролните органи би трябвало да затегнат надзора върху моделите на управление и бизнес, които са „двигателите, привличащи атаките на инвеститорите“.
Банковите шефове се оправдават, че не могат да създадат истински паневропейски бизнес, защото докато ЕЦБ регулира сектора на блока те трябва да се съобразяват с различни национални правила на работа. Това, според Енриа показва, че на европейските центрани банкери трябва да се дадат по-големи правомощия за контрол, което би тласнало напред и проекта за общи капиталови пазари – дълго преследвания план за цялостно обединение на финансовата система.
Глобалните регулатори полагат усилия да елиминират рисковете извън банковия сектор – от хеджинговите фондове, компаниите за частен капитал и криптоборсите. Енриа обяснява, че първоначалният подход е бил да се контролира риска като се въвеждат допънителни изисквания към банките, които финансират „сенчестата банкова екосистема“. Надзорниците разискват дали „регулаторният приметър“ не трябва да бъде разширен да включва повече директен контрол на други субекти, включително и на онези, които предлагат подобни на банковите услуги и дефакто работят като виртуални банки.
