През последните две години все повече се лансират идеите за автоматизъм и формули при определяне на чувствителни елементи в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Държавния бюджет, а и в личния бюджет на всеки един от нас.
Първият съществен пример е последното изменение на чл. 244 от Кодекса на труда от началото на 2023 г., което фиксира точен размер на минималната работната заплата (МРЗ) за страната (като процент от средната работна заплата – СРЗ), с което, според зам.- председателя на Българската стопанска камара Мария Минчева, грубо се погазиха редица принципи и разпоредби на международни правни актове.
Няколко месеца по-късно пък започваме обсъждане на предложения за създаване на механизъм за определяне на максималния месечен осигурителен доход. Засега няма официално представено предложение на Министерството на финансите, но в публичното пространство
вече циркулират различни спекулации,
като например обвързване на максималния осигурителен доход с брутната СРЗ или с годишната инфлация, на база на което се коментират и различни числа.
Максималният осигурителен доход, както и минималният месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, както и по икономически дейности, се определят ежегодно в бюджета на ДОО, като абсолютно число. Не така стои въпросът при изчисляване на средни величини – било то за осигурителен доход или работна заплата.
Кои са източниците, които спомагат за увеличаване на средния осигурителен доход? От една страна, увеличените възнаграждения в редица икономически дейности в реалния сектор. От друга обаче влияние оказва и административното увеличаване на разходите за труд в обществения сектор.
По данни на НОИ,
средномесечният осигурителен доход за 2022 г.
номинално нараства с 11.0% спрямо 2021-ва, а в реално изражение намалява с 1.8% при средногодишен хармонизиран индекс на потребителските цени/средногодишна инфлация 13.0% за 2022-ра.
Отчетеният ръст на осигурителния доход се дължи основно на следните увеличения: на МРЗ от 650 лв. на 710 лв. (с 9.2 на сто) от 1 април миналата година; на минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв. пак от 1 април 2022 г.; на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 650 лв. на 710 лв. от същата дата; на максималния месечен размер на осигурителния доход от 3000 лв. на 3400 лв. от 1 април 2022-ра и на възнагражденията на служителите в бюджетния сектор.
Въз основа на посочените данни лесно може да се прогнозира, че въведената формула за автоматично увеличаване на МРЗ ще генерира увеличение на средния осигурителния доход. Автоматичното увеличаване на работните заплати на наети в част от публичния сектор също ще се отрази на размера на средния осигурителен доход. Така например учителските заплати са в размер не по-малко от 125 на сто от СРЗ за страната. Подобно решение се търси и в областта на висшето образование.
Какви са плюсовете и минусите,
свързани с идеята за въвеждане на механизъм за определяне на размера на максималния осигурителен доход?
Положително може да се оцени, че решението няма да се взима административно от съответния министър на финансите, който ще бъде подпомогнат от обективни критерии, които биха могли да намерят широка подкрепа сред работодателите и синдикатите, както и други заинтересовани страни.
Сред плюсовете е и осигуряването на предвидимост: предприятията и потенциалните инвеститори ще могат да планират своевременно разходите за труд за по-дълъг период от време.
Позитивният фискален ефект е в това, че се осигурява увеличение на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. Създава се и потенциал за увеличаване на доверието в пенсионно-осигурителната система.
Рисковете според Минчева обаче също не са малко.
Механизъм не означава формула, която се прилага автоматично.
Формули без коригиращ механизъм
могат лесно да се превърнат в рецепта за инфлация. Като такъв механизъм биха могли да се използват параметри, които да позволяват определяне на максималния осигурителен доход в определен диапазон, отчитайки съответния цикъл на икономиката, въздействието върху разходите на работодатели и особено за малките и средни предприятия. Този механизъм би следвало да осигурява справедливост, поддържане на определени съотношения между минималните осигурителни доходи, средния осигурителен доход и максималния осигурителен доход, да бъде устойчив във времето и защитен от непрекъснати промени в критериите му, в търсене (обикновено конюнктурно) на конкретно число. Или, както обичат да казват икономистите, „Кажи ми числото, за да ти кажа формулата“.
Максималният осигурителен доход не може и не бива да се разглежда изолирано, като самостоятелен показател. Той е част от взаимосвързани параметри, които трябва да се поддържат в баланс помежду си, за да не се получават допълнителни изкривявания (в контекста на функционирането на социално-осигурителната система).
Какъв е пътят напред?
Необходимо е да се избягват бързи и необмислени решения с дългосрочни ефекти. Да не се работи “на парче“. Социалните партньори да се обединят около принципи и евентуалният механизъм да е неразделна част от реформа в пенсионно-осигурителната система с дефинирани ясни цели и конкретен времеви хоризонт за постигането им. Много важно е всички предложения да се базират на актюерски разчети и оценка на въздействието.
Според Мария Минчева трябва да се обмислят възможности за насърчаване на всички граждани да се осигуряват на действителния размер на получаваните от тях доходи. Обещанието за права не е достатъчно. Необходимо е чувствително повишение на качеството на социалните и здравни услуги, които хората получават срещу осигурителните си вноски, предупреждава зам.-председателят на Българската стопанска камара.
