Не е тайна, че исканията за бюджетните разходи всяка година в пъти надвишават потенциалните приходи и съществена част от тях са свързани с доходите. В много от случаите принципът е „да не стоим със скръстени ръце, докато другите искат”. А размерът на увеличенията пък е пад наслов: „Дайте да искаме повече, та като ни дадат по-малко, пак да сме доволни”.
КНСБ например вече поиска 15% ръст на средната заплата през 2024-та. След елиминиране на инфлационния елемент реалният ръст на работните заплати трябва да бъде минимум 10%, коментира президентът на конфедерацията Пламен Димитров.
Към края на септември необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, живеещ сам, е 1427 лева. На тримесечна база той нараства с 1.8 на сто, а на годишна – с 8.1 процента. За тричленно семейство с двама работещи и едно дете до 14 години пък е нужен чист месечен доход от 2568 лева. Това показват традиционно обявяваните от КНСБ данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка, които сега са за третото тримесечие на тази година.
На минимална заплата от 1 януари 2024-та, когато тя стане 933 лв., ще работят доста повече от сегашните близо половин милион души, ако няма по-сериозно движение на доходите, отбеляза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
В тази връзка от синдиката настояват за възможно най-бързо транспониране на директивата за адекватни и справедливи минимални заплати на Еврокомисията, а в средносрочен период равнището на минималната заплата да достигне това на заплатата за издръжка. Бизнесът обаче, в лицето на работодателските организации, е категоричен, че минималната заплата у нас се определя в разрез именно с посочената европейска директива.
Висшият съдебен съвет пък реши заплатите на магистратите и служителите да се увеличат с 15% от 1 април , а тези на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи – с 16% от 1 януари тази година. Предвижда се и ръст на парите за ранг.
С тази актуализация основните възнаграждения на върховните съдии и прокурори и следователите от Националната следствена служба стават 6914 лв. при сегашните 6012 лева. А тези на младшите магистрати ще нараснат от 1 януари от 2992 лв. на 3471 лева.
КНСБ иска и 86 млн. лева повече в бюджета за 2024-та за културния сектор.
„Държавата отстъпи от функция „Култура“ през последните две години и половина в момент, когато кумулативната инфлация за този период беше между 30% и 35%“, каза главният икономист на синдиката Любослав Костов. По думите му средствата са необходими с оглед на инфлацията, но и за наваксване на ръста на минималната заплата, който ще бъде близо 20% от 1 януари.
Разходите за култура, предвидени в бюджета за тази година, са 0.4%, отбеляза икономистът.
„Нашето искане е в хоризонт от няколко години напред тези разходи да станат 1% от БВП“, продължи той и уточни, че ако това се приложи веднага, бюджетът за култура от 800 млн. лева ще стане 2 млрд. лева още догодина.
Както е известно, някои увеличения на доходите вече са факт. Минималната работна заплата ще стане 933 лв. от 1 януари. Размерът й ще се повиши с 19.6%, или със 153 лв. спрямо сегашната й стойност. Според новоприетите разпоредби на Кодекса на труда минималната заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предишната година и първите две тримесечия на текущата.
Някои икономисти са твърдо против увеличенията на калпак. Те не виждат как при подобна разточителност ще се върже баланса на държавата и то в година, в която тя ще стъпи на финалната права за приемане в еврозоната.
„Не знам, какво точно става, но синдикатите от 2 дни са възторжени, че финансовия министър им е обещал 15 % нарастване на доходите в бюджет 2024”, споделя членът на Фискалния съвет Любомир Дацов. Дори със сегашните проинфлационни политики инфлацията макар и по-бавно спада. Дори ако добавим още 1.5 % инфлация до края на годината, средногодишната инфлация (CPI индексът) ще бъде около 5% в края на периода, а средногодишното поскъпване за 2023-та ще е под 9 процента. За 2024 г. средногодишната инфлация се очертава да е около 4%, а в края на годината около 3.5 процента. Разбира се, ако не се задълбочат военните кризи около нас.
„Целта за дефицита през 2024 г. не бива да бъде повече от 1-1.5 % от БВП. Но при дял на заплати, пенсии и помощи от около 65% от всички разходи, как точно ще се влезе под тавана от 3% от БВП за дефицита?”, пита Любомир Дацов.
