Израел е взел назаем милиарди долари през последните седмици чрез частно договорени сделки, за да финансира войната срещу „Хамас“, но трябва да прави необичайно високи кредитни вноски по тях. Откакто на 7 октомври „Хамас“ атакува еврейската държава, Тел Авив е набрал над 6 млрд. щ. долара от международни дългови инвеститори, които включват 5.1 млрд. долара, получени от три нови облигационни емисии и шест нови продажби по същетвуващи деноминирани в зелени пари и в евро облигации и над 1 млрд. долара набрани чрез американско дружество. Инвеститори посочват, че последните дългови книжа са били реализирани в т. нар. частно предлагане – процес, при който ценните книжа не се предлагат на публичния пазар, а на избрани инвеститори.
Крайната цена на продажбите не е разкрита, но банките, уредили трансакциите – „Голдмън Сакс груп“ и „Бенк ъф Америка“, твърдят, че тя е в рамките на котировките на публичните сделки. По две облигационни емисии през ноември Израел плаща купони в размер на 6.25% и 6.5%, съответно по книжа с четиригодишен и осемгодишен срок до падежа. Това е доста по-висока стойност от доходността на базовите американски облигации, която варира между 4.5 и 4.7 процента при емитирането им. За разлика от тях, през януари Израел е продал държавен дълг с падеж през 2033-а, с купон от 4.5% – доста по-скромен марж спрямо доходността на сходния по срочност американски дълг, която по това време е била 3.6 процента.
Израелските облигационни емисии, които трябва да помонат за финансирането на войната, се смятат за доста противоречиви в някои части на дълговия пазар.
Някои инвеститори, най-вече в Съединените щати, кредитират охотно израелците след атаките от 7 октомври, докато други ги смятат за недопустими предвид хуманитарната цена от нахлуването на Израел в Газа. Търговци и анализатори предполагат, че вероятната причина за тези частни продажби е да се наберат средства за военните действия бързо и без особен шум, за да не се привлича нежелано внимание – признак за растящата нервност при закупуването на израелски дълг. Експерти коментират, че на практика за мнозинството инвеститори Израел в момента носи прекалено висок риск от гледна точка на природните, социалните и корпоративните стандарти за управление, най-вече за някои развиващи се пазари
Предпазливостта по отношение на израелския дълг прозира от скока на разходите за застраховане срещу спиране на обслужването му. Спредът на петгодишните кредитни застраховки се е разширил от под 60 базови пункта в началото на октомври до около 125 точки на 17 ноември. За сравнение, той е 55 базови пункта за Саудитска Арабия, която има по-нисък кредитен рейтинг от Израел от „Стандард енд Пуърс“. Анализатори отдават тези високи нива на кредитните разходи на опасенията на пазарните играчи от въздействието на войната върху растежа и големината на публичния дълг на еврейската държава и последствията за рейтинга й.
Тел Авив много рядко е срещал затруднения да намари купувачи за дълга си в миналото благодарение на силните си публични финанси и интереса на инвеститорите, специализирани в дългови инструменти на развиващите се и развитите пазари. Икономическата перспектива на Израел обаче се влошава.
„Джей Пи Моргън Чейз“ прогнозира през седмицата, че страната ще има 4.5% бюджетен дефицит през идната година срещу предишните предвиждания за 2.9 процента. Което може да качи до около 63% съотношението на дълга към БВП до края на 2024-а спрямо очакваните от банката преди войната 57.4 процента. „Банк ъф Израел“ вече понижи пронозите си за икономическия растеж през тази година от 3% на 2.3%, като цената на войната все още е неизвестна.
Тел Авив е продавал държавни облигации в частни сделки и в миналото, както и по време на пандемията от КОВИД-19, за да набере спешно средства. Инвеститори отбелязват, че израелският дълг, който е оценен с „АА-“ от „Стандард енд Пуърс“, се търгува със сериозна отстъпка от държави със сходни кредитни рейтинги, примерно като Южна Корея, чийто петгодишни държавни книжа в момента носят 4.8% доходност. А Бразилия, която има кредитна оценка от „BBB-“ от „Стандард енд Пуърс“ – цели шест степени под израелската, емитира през тази седмица деноминирани в щатски долари седемгодишни облигации с 6.5% доходност.
Продадените в частни сделки израелски облигации, които са региситрирани в Съединените щати, но са причислени на израелското министерство на финансите, са за над 1 млрд. щ. долара от 7 октомври насам – почти двойно по-висока стойност от общата сума за цяла година. По официални данни, по-голяма част от инвестициите е дошла от Америка и Европа, поделена почти поравно между частни инвеститори и институции, основно от регионални управи. В момента тези дългови книжа предлагат дохоност от 5.44% за петгоишните и 5.6% за десетгодишните. Над 15 американски щати са вложили пари в израелски облигации от началото на военния конфликт, между които Флорида, Ню Йорк, Тексас, Алабама, Аризона и Охайо.
