„Нищо страшно няма във въвеждането на мултифондовете! Напротив, те са в интерес на хората, защото, в различните възрастови категории, ще имат възможност всеки от тях, в зависимост от това какъв е неговият хоризонт до момента на пенсиониране, да бъде в ниско рисков, средно или високо рисков фонд“. Това заяви Даниела Петкова, председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“, по време на дискусия, организирана от Българската стопанска камара. Тема на разговора беше състоянието на пенсионноосигурителната система и възможностите за подобряване на нейната ефективност. А сред участниците бяха експерти, депутати, представители на институциите и бизнеса.
Петкова посочи още, че участието в мултифондовете ще бъде по желание на осигурените лица. Всеки, който няма достатъчно задълбочени познания, за да прецени в кой фонд да бъдат управлявани средствата от личната му партида, ще си остава в балансирания.
„Няма никакъв риск за осигурените лица и е много добра идея да се въведат мултифондовете, за да се разпредели рискът по категорията на хората“, категорична бе Даниела Петкова.
Тя припомни, че пенсионноосигурителните дружества гарантират със собствени средства размера на получените брутни вноски, без значение дали те са влезли в мултифонд или са в големия универсален, или професионален фонд.
Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), смята, че трябва да има преразглеждане на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, които в момента са 5 процента.
„Трябваше да станат 7% още 2017 г. и да се увеличават плавно до 10%, с цел по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натисък върху солидарния стълб“, заяви тя.
По думите й една от най-големите задачи в пенсионния сектор е въвеждането на мултиуфондове, които да предоставят избор на осигурените лица между фондове с различен рисков профил, с цел да се генерира по-висока възвръщаемост на техните средства.
Милтенова добави, че очаква повишаване на ролята на доброволното пенсионно осигуряване, чрез актуализиране на данъчните стимули за работодателите.
От своя страна експертът по пенсионно осигуряване Хасан Адемов отбеляза, че е категорично против да се разглеждат отделно първият и останалите стълбове, защото трябва да са взаимно допълващи се, а не конкуриращи се.
Според него „да се върнем към едностълбов модел е казуистика, едва ли има привърженици на това“.
Адемов е на мнение, че, доближаването на минималния към средния размер на пенсията е силно притеснително, защото тези, които получават минимални пенсии, в голямата си част нямат почти никакъв принос към осигурителната система.
Позицията на председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика в Народното събрание – Деница Сачева, е, че тристълбовият пенсионен модел няма алтернатива.
Тя изтъкна, че бъдещите пенсионери ще имат различни изисквания и очаквания от пенсионната система в следващите 20 години. Освен това ще се увеличава броят на самотните възрастни хора, които ще имат нужда не само от пари, но и от дългосрочна грижа. Поради тези причини настоящият пенсионен модел трябва да се запази и осъвремени, отчитайки как да се комбинират солидарността и личната отговорност, както и да се повиши финансовата грамотност на хората.
„За тристълбовия модел мисля, че вече няма някой да е против. Единственото, което трябва да се прави, е усъвършенстване и развитие, защото няма алтернатива“, каза и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Увеличаване на вноските за втория стълб – категорично, да. Не за сметка на първия стълб. Очевидно трябва да имаме общо увеличение!“, подчерта Димитров.
Зам.-председателят на Комисията за финансов надзор – Диана Йорданова, добави, че не е необходимо да се прави разделение между първи, втори и трети стълб. Тя поясни, че самият начин на функциониране е направен така, че да се допълват.
„Ако прегледаме във всички международни доклади и новата европейска практика по препоръка на ОИСР, голяма част от страните с демографски проблем се насочват точно към система, като нашата – на дефинирани вноски. Моделът е устойчив. Очевидно работи и е добре оценен“, коментира Йорданова.
Според нея, за да се развива третият стълб, по-известен като Доброволно пенсионно осигуряване, трябва да има по-сериозни данъчни облекчения към участниците в него.
„Може би всички ние не обясняваме достатъчно добре какви са плюсовете и минусите. За голямо съжаление е висок процентът на хората, които не се интересуват, и особено младите хора. Процентът на лицата, които се разпределят служебно, е над 80. Министерството на образованието и науката също могат да помислят за изграждане на финансова култура от ранна детска възраст“, смята зам.-председателят на КФН.
Йорданова добави, че бихме могли да подобрим пенсионната система, на първо място чрез въвеждане на мултифондова система. Тя смята, че това е начинът за преодоляване на различните флуктуации в пазарите и по отношение на лицата с различни години натрупвания.
