- Пазарите остават уязвими на неблагоприятни динамики, предизвикани от макрофинансови изнеанди или геополитически рискове и засилени от голямото количество кредити и ликвидния риск на небанковите институции.
- Секторите извън финансовия бранш се сблъскват с предизвикателствата на високите разходи за обслужване на заемите, като пълното въздействие на по-стриктните финансови условия все още не е налице. Най-сериозно са застрашени задлъжнелите домакинства, фирми и правителства.
- Тепърва ще се материализират заплахите за банковата рентабилност, стимулирана досега от по-високите лихвени проценти. Рисковете са свързани с влошаване на качеството на активите, с по-ниския кредитен оборот и с по-високите разходи за финансиране.
Това са заключенията от публикувания на 22 ноември доклад „Преглед за финансовата стабилност“, който Европейската централна банка подготвя два пъти годишно.
Неувереният растеж на стопанството на еврозоната заплашва да увеличи рисковете за финансовата стабилност, създадени от по-високите лихвени проценти, предупреждава ЕЦБ. Въздействието на агресивната кампания за затягане на паричната дисциплина продължава да се задълбочава и приходите на домакинствата, корпоративните печалби и публичните финанси могат да попаднат под допълнителен натиск, ако икономиката продължи да разочарова.
На конференция на институцията във Франкфурт на 22 ноември във връзка с представянето на доклада, банковият заместник председател Луис де Гиндос е посочил, че „слабата икономическа перспектива успоредно с последствията от високата инфлация ограничават възможностите на хората, на фирмите и на правителствата да обслужват задълженията си“. Той е допълнил, че е „жизнено важно банкерите да останат бдителни в хода на прехода на икономиката към среда на по-високи лихвени проценти, усложнена от растяща несигурност и геополитическо напрежение“.
Икономическата перспектива на 20-членния блок на еврото се влошава и рецесията е доста вероятна след като БВП през третото тримесечие се понижи с 0.1% спряма второто. Стопанската активност се очаква да нарасне слабо през идната година. Все пак, финансовите пазари очакват по-скоро „символичен растеж с охлаждаща се инфлация“, пише в изследването.
В него се посочва, че историческият опит показва, че „подобен сценарий е трудно постижим, но не и невъзможен за постигане на практика, особено предвид степента на лихвените увеличения за кратък период от време“. И че негативни изненади за растежа могат да наложат „хаотична корекция“.
ЕЦБ повиши лихвените проценти десет пъти от средата на 2022-а, а на официалното съвещание на управителния си съвет през октомври ги остави без промяна. Ефектът от агресивната кампания се усеща с все по-голяма сила в някои сектори, особено на недвижимите имоти, но пълното въздействие тепърва ще се почувства чрез кредитните разходи на домакинствата, компаниите и правителствата, които засега са се повишили слабо.
Корпоративната несъстоятелност обаче започва да нараства и ще продължи нагоре, защото икономическият спад разширява обхвата си и цените на заемите растат, предупреждава ЕЦБ. Така че „са възможни повече фалити в бъдеще с потенциален отрицателен ефект върху банковите баланси, небанковите инвеститори в корпоративен дълг и плановете за трудова заетост на хората“.
Европейските централни банкери констатират, че банките от еврозоната са останали устойчиви на шокове след пандемията и техните печалби растат благодарение на по-високите лихви. Условията на работата им обаче стават по-трудни по три основни причини.
Първата е, че разходите за финансирането им се очаква да нарастват след като те постепенно започнат да прехвърлят част от по-високите лихви на депозантите и след като, в резултат – финансовата им структура се промени от по-евтините разплащателни сметки и депозити оувърнайт към по-скъпите срочни депозити или облигации.
На второ място, качеството на банковите активи се очаква да се влоши заради комбинацията от по-високите разходи за обслужване на задълженията и по-слабата макроикономическа среда.
И трето, очаква се сериозен спад на банковите печалби в резултат на чувствителното свиване на кредитните обеми заради по-високите лихви, по-ниското търсене на заеми и по-стриктните кредитни стандарти.
Като цяло, банковата система на блока на еврото е в силни позиции да устои на тези рискове, според ЕЦБ. А за намаляването им институцията настоява оторизираните органи да запазят т. нар. „макроразумни капиталови буфери“, средствата от които могат да се теглят, ако условията в сектора се влошат. В момента текущите равнища на рентабилност на банките позволяват дори увеличението на тези буфери в някои държави.
По отношение на бюджетните въпроси ЕЦБ предупреждава, че „рисковете от фискално подхлъзване“ могат да се върнат, въпреки че кредитният рейтинг на Италия (която беше основното притеснение на инвеститорите) не попадна във високорисковата територия (junk) след като „Мудис инвестърс сървис“ го фиксира последно на Ваа3 със стабилна перспектива.
Де Гиндос е подчертал, че „положението на пазарите на държавен дълг е добро“ и че „на тях не са констатирани каквито и да било бурни колебания от гледна точка на маржовете (бел. ред. – на доходността между по-силните и по-слабите стопанства от еврозоната), които дори се стесняват“. Той обаче допълва, че преговорите в общността за новите фискални правила „се сблъскват с висока несигурност“ и постигането на сделка „е жизнено важно, за да се закотвят очакванията за стабилност и възможност за обслужване на задълженията, както и на растежа“. За ЕЦБ „най-лошият сценарий ще е да не стигне до споразумение, защото пазарите очакват яснота по отношение на „рамката и правилата, които ще се прилагат“.
Присъдата на европейските централни банкери за „сенчестите банки“, към които се причисляват фондовете, застрахователите и другите небанкови финансови посредници, е, че те са в сериозна опасност да получат спешни искания да внесат големи допълнителни обезпечения или да върнат пари на клиентите си, които не биха могли да изпълнят заради ниските си ликвидни буфери. И това ги излага на риска да останат без кеш във времена на пазарен стрес.
ЕЦБ констатира, че много фондове, инвестиращи в облигации, нямат достатъчно ликвидни активи, за да устоят на 30-дневно ударно изтичане на пари. Застрахователните компании и пенсионните фондове, които използват финансови производни, пък са застрашени от задължението да внесат големи допълнителни обезпечения по тях при всеки рязък скок на доходността на държавните облигации или на колебанията на финансовите пазари.
Тези обстоятелства провокират поредния призив на европейските централни банкери за регулиране на сенчестите банки, подобно на прилаганото за традиционните кредитни институции, включително ликвидни изисквания и периодични стрес тестове.
