Пластмасови столове вместо легла. Храна – хляб и ориз. Часове, прекарани в чакане за тоалетна. В момента, в който бившите заложници се завръщат в Израел след седем седмици пленничество при „Хамас“, станаха известни и някои факти за условията им на живот по време на задържането им.
От АП коментират, че 58-е заложници, освободени по силата на споразумението за прекратяване на огъня през последните три дни, до голяма степен останаха извън полезрението на обществеността, вероятно защото повечето от тях все още са в болници.
Близо два месеца след като бойци на „Хамас“ ги откараха насила в Газа по време на кървават атака срещу Израел, при която загинаха 1200 души, повечето освободени заложници изглежда са в стабилно физическо състояние.
Информацията за условията на пленничеството им е била строго контролирана, но членовете на семействата на освободените заложници започнаха да споделят подробности за преживяванията на своите близки.
Мерав Равив, чиито трима роднини бяха освободени от „Хамас“ в петък, заяви, че те са били хранени нередовно и са яли предимно ориз и хляб. Тя сподели, че братовчедка й и леля й – Керен и Рут Мундер, са отслабнали с по около 7 кг само за 50 дни.
Равив сподели, че е чула от освободените членове на семейството си, че те са спали на редици от столове, натъпкани един до друг в стая, която приличала на приемна. Налагало им се понякога да чакат и с часове, преди да отидат до тоалетната.
Адва Адар, внучка на 85-годишната освободена заложничка Яфа Адар, споделя, че баба й също
е отслабнала. По думите й възрастната жена брояла дните на пленничеството си и когато се върнала, едно от първите неща, които казала, била равносметката: „Знам, че съм била там 50 дни“.
Адар споделя, че баба й е попаднала в плен с убеждението, че членовете на семейството й са мъртви. Когато излязла на свобода, разбрала, че те са оцелели. Единствено радостта й била вгорчена, след като разбрала, че къщата ѝ е била опустошена от бойците.
„За една 85-годишна жена е нормално да си държи на къщата – там, където е отгледала децата си, тя има спомени, албуми със снимки, дрехи“, обяснява Адар и допълва: „А сега няма нищо и на стари години трябва да започне отначало. Обяснимо е, че й е трудно.“
През 50 дни, в които заложниците бяха в плен, Израел опустоши Ивицата Газа със сухопътна и въздушна офанзива. При атаката му бяха убити най-малко 13 300 палестинци, според Министерството на здравеопазването в управляваната от Хамас територия. В рамките на сегашното четиридневно примирие „Хамас“ се съгласи да освободи общо 50 израелски заложници в замяна на освобождаването на 150 палестински затворници от Израел, с присъди в сферата на сигурността, както и срещу увеличаване на помощта за опустошения анклав.
Освободени са и 18 чуждестранни граждани, предимно тайландци.
Днес, 27 ноември, в последния ден от прекратяването на огъня, се очаква да бъдат освободени още 11 заложници, като по този начин в Ивицата Газа остават близо 180 заложници.
Израелските власти заявиха, че са готови да удължат примирието с един ден за всеки 10 заложници, освободени от „Хамас“.
Най-пълната картина на живота в плен на „Хамас“ е представена от 85-годишната Йочевед Липшиц, заложничка, освободена преди настоящото прекратяване на огъня. При освобождаването си Липшиц заяви, че е била държана в тунели, които се простират под Газа „като паяжина“. Тя разказва как похитителите й заявили: „Ние сме хора, които вярваме в Корана и няма да ви нараним“.
Лифшиц споделя, че към пленниците се отнасяли добре и те получавали медицински грижи, включително лекарства. Охранителите са поддържали определена чистота. Заложниците са получавали по едно ядене на ден от сирене, краставици и питка. Освен това и похитителите на Лифшиц ядяли същото, твърди възрастната жена.
Изглежда, че наскоро освободените заложници също са били държани под земята. Еял Нури, племенник на 72-годишната Адина Моше, която беше освободена в петък, разказа, че леля му е трябвало да се приспособи към слънчевата светлина, защото е била на тъмно в продължение на седмици.
„Тя е била в пълна тъмнина“, споделя Нури. „Ходеше с присвити очи, защото е била в тунел. Тя не беше свикнала с дневната светлина. И по време на пленничеството си е била откъсната от целия външен свят“, добавя племенникът.
Нури добавя, че Моше до последния момент не е знаела, че ще бъде освободена.
„Зарадва се, чак когато видя обозначенията на Червения кръст – тогава осъзна, че ужасяващите седем седмици са свършили“, разказа Нури.
Излизайки на свобода, Моше научава, че съпругът й е бил убит от бойците, а семейството на сина й е оцеляло по чудо.
Лекарите предупреждават за тежките психологически последици от пленничеството.
Израел е предоставил консултации и друга подкрепа на освободените заложници.
Повечето от освободените пленници изглеждат в добро физическо състояние, могат да ходят и да говорят нормално.
Но поне двама от тях са имали нужда от по-сериозни медицински грижи. Една от освободените в неделя заложнички, 84-годишната Алма Абрахам, беше откарана в израелския медицински център „Сорока“ в южния град Беершеба в животозастрашаващо състояние.
